Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
Издърпа се нагоре по стълбата толкова озверял, че изражението му можеше да вкисне мляко.
Мендарк скочи унило в лодката. С размазаната по бузата кръв приличаше на някой дивак, приготвил се за война.
— Дано си струваш парите — рече неприязнено на Пендер.
— Струвам си — отсече лодкарят не по-приветливо. — Я сядай! Ей Черт, подредете багажа.
По-ниският от двамата моряци — късокрак мъж с изпъкващи под елека мускули, даде някакви знаци с пръсти на другия. Наместиха както трябва сандъците и раниците. Пътниците се събраха под навеса при носа. Три пръста на Осейон бяха порязани и смазани между греда на пристана и борда на лодката. Талия явно беше зашеметена, до слепоочието й се издуваше цицина и цялото й лице беше окървавено. Лилис само си бе натъртила брадичката при падането.
Мендарк непохватно повдигна Талия, главата й се отметна назад и гърлото й заклокочи. Лилис се въртеше безпомощно около тях и лееше сълзи — помисли, че приятелката й умира.
— Задавила се е, глупако!
Пендер безцеремонно избута Мендарк и дръпна Талия към себе си. Тялото й се опря на колене, а лодкарят бръкна в устата й да издърпа езика напред. Тя се разкашля и изхрачи кръв на дъното.
— Вода! — извика Пендер.
Осейон му подаде пълен черпак. Лодкарят грижливо обърна главата й настрана и полека изми лицето й с дебелите си пръсти. Сложи я да седне и доближи фенера към нея.
Щом се махна кървавата маска, не личеше да е пострадала чак толкова. Носът й беше подут, костта — може би спукана, отокът отляво на главата й беше доста голям. Талия отвори очи и Лилис си отдъхна шумно.
— Уф… — изгъгна жената. — Какво стана?
— Почини си — настоя Пендер.
Мендарк й помогна да се премести на носа върху сгънато платно. Лодкарят се обърна към Осейон, който търпеливо седеше встрани и разглеждаше ранените си пръсти.
— Ей, как ти е името? — попита лодкарят момичето.
— Лилис.
— Слушай, Лилис, напълни черпака с вода от онази бъчва… Канелката е ей там… А така. Измий му ръцете и махни мръсотията от раните. Можеш ли?
Момичето се боеше от Осейон, толкова едър и привидно свиреп, пък и голите му ръце бяха покрити чак до раменете с татуирани племенни знаци.
— Да — изписука с тих гласец и се зае да му помогне, но все поглеждаше през рамо към Талия.
Пръстите бяха нарязани до костта от мидите по пристана, но не и счупени. Скоро ги намаза с мехлем и ги превърза. Погрижи се и за срязаното чело на Мендарк.
— Да видим сега колко е повредена нашата „Гъска“ — промърмори Пендер. — Ей! — кресна на екипажа. — Изтеглете я до онази подпора за да огледам отдолу.
Вързаха се с въже за дървената колона и го опънаха така, че разкривените дъски на лодката да останат над водата. Пендер се съблече по мърляво бельо и се гмурна. Разгледа старателно следите от удара. Лилис надничаше през борда и се чудеше на огромния му белезникав търбух и дебелите бутове.
Малко под планшира лодката беше нацепена, под ватерлинията корпусът оставаше непокътнат, но имаше изметнати дъски и дори в спокойната вода под кея вътре се процеждаха струйки. Пендер се намръщи.
— Черт! Дай ми парче платно, ей толкова голямо — показа му с ръце.
Докато морякът изреже парчето, лодкарят се зае да намести дъските с чук и длето. Мендарк ту ставаше, ту пак сядаше, взираше се във всички посоки и се гризеше отвътре за загубеното време. Накрая намазаха платното с катран и го заковаха отвън, запълниха с катран процепите и отвътре. Развиделяваше се въпреки мъглата.
— Ще издържи до някое време — прецени Пендер и се почеса по наболата брада. — Но ще е доста рисковано в открито море при тези вълни…
— Да тръгваме! — настоя Мендарк уплашено. — С всяка минута опасността нараства.
— Тогава да не се бавим повече. Вие там, на носа! — подвикна лодкарят. — Изгребвайте водата с това.
Хвърли им дървена кофа.
Но тъкмо се приготвиха да потеглят, и над стълбата, по която се качи Беренет, застана висок силует.
— Не мърдайте оттам! — заповяда Тилан със странно приглушен глас.
Мендарк се надигна. Бившите му войници сега стояха зад Тилан, въоръжени с копия. Още някой, може би Беренет, се спотайваше в сенките.
— Ей, ти, дебелако! — извика Тилан. — Докарай лодката при стълбата.
Пендер се вторачи в него, но не изпълни нареждането. Стражниците се приготвиха да хвърлят копията.
— Не се намесвай — предупреди Мендарк, — иначе ще превърна мозъка ти в същото желе, каквото беше след заклинанието на Тенсор.
Тилан разпери ръце.