Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
— Какво да сторя? — попита Талия, вкопчила се несигурно в планшира.
Главата й пак кървеше. Лилис престана да изгребва, за да изтрие кръвта с ръка.
— Всяко нещо, което ще ни скрие или ще ги заблуди, ако ще и за две-три минути — обясни Пендер. — Твърде бързо ни доближават. Очаквах вълните тук да ги забавят повече.
— Лилис! Ела тук и ме задържай права.
Талия се изопна и се помъчи да направи нещо с пръсти. Кръстосана вълна завъртя лодката по спирала и двете рухнаха на дъното.
— Няма ли да успееш, ако седиш? — почуди се лодкарят.
— Задължително е да са ми пред очите.
— Щом е тъй, недей. Не искам да паднеш във водата.
Напредваха мъчително по още по-високи, но поне по-редки вълни към Двата носа.
— Ама какво е това?! — писна Лилис, която изгребваше, обърната на юг. — Пендер, още кораби! Още два!
— Фарш! — изруга той — Фарш, фарш, фарш!
— Те се по-наблизо — добави момичето.
— И по-маневрени с този вятър — отбеляза Пендер, стиснал руля. — Но щом минат между Двата носа, вълните ще ги забавят. А ако не внимават, ще закъсат. Как сме с водата в лодката?
— Пълни се — съобщи Черт. — Усещам как с всяка вълна се отваря и затваря някаква пукнатина.
— Хайде, изгребвайте по-пъргаво! — Пендер изви глава към Талия, която изливаше водата отнесено, сбърчила чело и присвила очи. — Май ни спипаха — подхвърли той едва ли не нехайно. — Ще стигнат преди нас при Двата носа.
— Няма ли да им избягаш като предишния път? — попита Лилис и затвори очи, щом пръски обляха лицето й.
От косата й се стичаше вода.
— Сега са подготвени за нашите хитрини. Ясно е, че искат да хванат Мендарк и Талия живи, но опитаме ли се да минем между тях, ще надупчат останалите със стрели. Прекалено много са, дете.
— Продължавай натам — настоя Талия и изскърца със зъби. — Може и да скалъпя нещо.
Вятърът се обърна от запад, притискаше вълните и помагаше на лодката повече, отколкото на галерите. Само половин морска миля им оставаше до навлизането между Двата носа. Корабите от юг имаха да наваксат малко, мъчеха се с беснеещото море между носовете, но напираха към Рунтавия камък, за да ги пресрещнат. Другите три също скъсяваха разстоянието.
— Оттам не може ли? — извика Талия и посочи тесния проток между Северния нос и Камъка.
— За Процепа ли говориш? Не си го и помисляй в такова време. Оттук ти се вижда широчък, ама има подводни камъни почти навсякъде. Водата е дълбока само в тясна ивица покрай отвесната скала. Ако не насочим лодката безупречно, теченията, вълните и вятърът ще ни изтласкат към Рунтавия камък.
— Лилис, миличка, умееш ли да плуваш? — обърна се Талия към момичето.
— Разбира се. Баща ми ме научи.
— Аз мога да се задържа над водата — изсумтя Осейон, — ако вълните не ме подмятат много.
— Аз пък изобщо не мога да плувам — сащиса ги Пендер. — Затова съм толкова печен моряк, нали така!
Озърна се. Преследващите ги отзад кораби скоро щяха да ги догонят достатъчно за обстрел с арбалети. Пендар се взря в очите на Талия.
— Подводните скали се проточват от Северния нос като двата края на маша и почти опират в Рунтавия камък. Ето ги там! — посочи ги той. — След първата има малко дълбока вода, където приливът понякога образува въртопи, после е втората скала. Протокът се разширява, нали така! Нататък е малка лагуна преди преградните рифове — те са от външната страна на Камъка и продължават към Северния нос. Протокът през тях е по-тесен и от тази лодка, можем да се прехвърлим само върху голяма вълна. Не е невъзможно, но трябва да налучкаме момента, нали така!
— Добре ли познаваш протока?
— Минавал съм през Процепа на бас като млад. Но не при такова вълнение… И не с толкова голяма лодка.
— И защо не се научи да плуваш, щом си израснал в лодки?
— Просто тъй се случи. Все се плашех във водата, когато ме насилваха да се науча. Оцелях обаче при две корабокрушения.
— Можеш ли да преведеш лодката, като гледаш само очертанията на скалите, а не морето?
— Току-виж се справя, ако много ми провърви. Ща успееш ли да промениш морето?
— Не, разбира се! Но за малко ще му придам различен вид, колкото да ги подведа. Само че и Мендарк вече ти каза — за да работя с илюзии, трябва да съм наблизо.
— Водата не се надига — обади са Черт.
Само полет на стрела ги делеше от враговете, но при такова вълнение рискът да ги улучат беше нищожен. Другите два кораба напираха между Двата носа. Развръзката щеше да настъпи след броени минути.