Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
От мътилката се показа овехтяла лодка с малко нелеп вид.
— Това ли е? — изуми се Мендарк.
Тази дървена черупка не впечатляваше с размери, мачтата й беше съвсем къса. Пендер стърчеше прав на кърмата и крещеше към пристана, но вятърът отнасяше думите му.
— В това ли ще плаваме до Зайл? — повтори втрещеният Мендарк.
Вдигна глава, но хлуните бяха насочили копията си към тях. Махна с ръка и останалите пристъпиха към края на пристана.
Лилис бездруго се страхуваше от лодки, а сега се уплаши безмерно. Вехторията доближи. Двамата гребци едва прибраха навреме веслата, преди единият й борд да се блъсне в пристана. В светлината на фенера момичето различи името, изписано на носа — „Танцуващата гъска“. Грубо издяланата фигура с оранжева човка над буквите вероятно изобразяваше тази птица.
Стоящият на носа хвърли въже, Осейон го хвана и го прокара зад подпора. Опъна въжето, полюшвайки се напред-назад, за да изравнява напрежението при движенията на лодката. Хвърлиха друго въже от кърмата. Беренет го омота около друга опора и стегна възел. Мендарк, Талия и Лилис слязоха в лодката. Беренет също скочи и нещо изхрущя в нахвърлените на дъното торби. Последен се прехвърли Осейон, моряците хванаха веслата и отблъснаха лодката.
Единият задърпа въжето, вързано от Беренет — помисли, че само се е закачило някъде, — но то не поддаваше. Изведнъж положението стана твърде опасно. Зададе се огромна вълна, водната повърхност пред нея хлътна надолу, въжето издърпа кърмата нагоре а носът увисна. Дори Лилис се досети, че вълната ще ги погълне или ще я сплеска в пристана.
Пендер замахна с нож, но грамадата наистина ги запрати в малкия пристан. Някой писна. В скрибуцането и пращенето на дървения изглеждаше, че потъването е неминуемо. Макар и залята, лодката се завъртя и отскочи към по-спокойната вода под кея. Мачтата чегърташе по гредите на долната площадка.
Моряците прибраха веслата и избутаха пострадалия съд още по-навътре, отблъсквайки се от подпорите. Изгребаха водата, а Пендер спокойно запали фенер, пристъпи към средата и сграбчи Беренет за ревера на куртката.
— Некадърен глупако! — извика в лицето му и го разтърси. — За малко да погубиш всички ни.
Беренет се опита да го отблъсне и хубавата дреха се разпори.
— Проклет да си, ще си платиш за това!
— Не, ти ще си платиш! Виж какво направи на новата ми лодка!
— Ха, това било лодка! — изсмя се Беренет. — С нея не можеш да прекосиш и вана.
Пендер бе свикнал да слуша обиди, но много се гордееше с придобивката си.
— Ами да, баластът й тежи! — изрева той и ловко събори Беренет зад борда.
— Какви ги вършиш, по дяволите?! — кресна Мендарк.
Беренет изчезна в мазната наглед вода, после изскочи с псувни и пръхтене.
— Що за смотаняк — изфуча Пендер. — Няма да го взема. Плувай към стълбата! — извика той на жертвата си.
Беренет се изтласка във водата към най-близката подпора.
Мендарк се изпречи пред лодкаря. На челото му кървеше дълга дълбока драскотина.
— Ще плавате ли до Зайл, или ще ходите? — смразяващо го попита Пендер.
— Ще съжаляваш за това! — изграчи Беренет, пропълзял по гнила дъсчена стълба.
— Прибери го в лодката! — кипна Мендарк.
— По-скоро ще пукна! — сопна се лодкарят, без да извърне поглед.
— Или всички тръгваме, или никой — заяви Мендарк, но гласът му трепна.
— Щом така предпочитате… Ще ви върна остатъка от аванса, то се знае. Черт, дай ми заключеното ковчеже.
— Все пак — заговори по-тихо Мендарк — не може ли да се споразумеем?
— Аз решавам кой да пътува в моята лодка. Няма да го взема.
Мендарк изтри кръвта от очите си. Лодкарят се инатеше, но той не беше готов да настоява, особено заради човек, когото подозираше в предателство.
— Доближи стълбата — помоли Мендарк.
Хвана се за кея и още повече снижи глас. След малко Беренет го блъсна и се развика:
— Хения те предаде, глупако! Няма да ти простя това оскърбление.
Мендарк се вцепени.
— Хения?! А защо ми казваш чак сега?
— Не бях сигурен, докато тя не се отдели от нас, а после беше все едно. За разлика от някои аз не обвинявам без доказателства!
Мендарк се озърна свирепо към Талия, но тя лежеше по гръб и от носа й шуртеше кръв. Пак понечи да се качи по стъпалата и да подхване увещанията си. Беренет го бутна надолу с ботуш.
— Твърде късно е, Мендарк! Служих ти вярно, а ти съдеше за мен по клюки, и то от нейната уста! — Той плю към Талия. — Ще сторя всичко по силите си, за да те смачкам веднъж завинаги.