Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
Пендер се взираше с присвити очи на юг.
— Престарават се. Сигурно са обявили голяма награда за тебе — подхвърли на Мендарк.
— Голяма е, да!
— Ще потънат! — промърмори лодкарят.
Почти в същия миг първият кораб се разтресе, във въздуха щръкнаха весла и галерата изведнъж замря. Вторият съд забави ход, заобиколи първия и продължи по-умерено.
— Не, размина им се — установи Пендер. — Дързък капитан, но знае какво прави. Вижте, вече изгребват водата от първата галера. За малко си помислих, че може да се шмугнем оттам, ако остане само един кораб. Пак се насочиха към нас.
— Няма ли шанс да ги подминем и да излезем в открито море?
— Вече няма мърдане. Другите се подредиха да не ни пуснат на северозапад, не че и там имаше надежда за нас. Сега или се предаваме, или се блъскаме в скалите, или си опитваме късмета в Процепа.
— Значи ще е Процепът — тежко изрече Мендарк.
Другите го подкрепиха.
— Лилис — промърмори Талия, — ще успееш ли да преплуваш стотина разтега?
— Лесно. Често плувам в морето.
— Ами рамото ти?
— Не ме боли.
— Добре. Ето ти два тела. Сложи ги в някой джоб и го закопчай. Искам да скочиш във водата и да плуваш към онази равна ивица на брега, после тръгни към…
Момичето избута ръката й встрани.
— Ти не ме изостави. Ще мина с вас през Процепа.
Всички освен Пендер пак се заеха да изгребват водата от лодката, нивото й дори спадна. Корабите отзад ги настигаха. Онези откъм морето преодоляваха бавно огромните вълни и доближаваха южния край на Камъка.
Пендер описваше на Талия околността на Процепа:
— Край Рунтавия камък навсякъде стърчат по-малки скали, а и основата му се разширява под водата навсякъде освен в Процепа. Ето ти ги и подводните камъни откъм Северния нос — виж как се разбиват вълните там. Трябва да се плъзнем покрай отвесната канара.
Талия обаче виждаше само огромни вълни, нахлуващи през теснината, а не самия проток.
— А пък ей там външният риф продължава към сушата на юг. Оттук няма как да зърнем прохода в рифа, вълните са прекалено високи. Лоша работа.
— Но ти ще ни преведеш оттам, нали? — прозвуча тъничкият глас на Лилис.
— Де да знам, дете — мрачно отвърна лодкарят. — След минути може всички да сме мъртви.
В момента подминаваха Процепа, лодката се насочи право към чакащите ги кораби, които им препречваха изхода към открито море. И преследващите ги три галери не бяха далеч.
— Нека си мислят, че ще опитаме същия номер — процеди Пендер през зъби.
Нещо се удари в мачтата и падна на дъното — дълга стрела. Лодката се скри между надигналите се вълни и още няколко стрели профучаха високо над главите им.
— Спрете или ще ви избием! — изкрещя никой отзад.
17. Корабокрушенци
Черпакът издрънча на дъното на лодката.
— Не изгребвайте! — изрева Пендер. — Легнете!
Талия затаи дъх. Подминаха Процепа. Лодкарят бе закъснял.
— А сега — кресна той, — се дръжте здраво!
Моряците се хвърлиха да вършат каквото се искаше от тях. Гикът се завъртя, платното се изду с плющене. Озоваха се по-наблизо до вълните, разбиващи се във вътрешния край на широката скална основа. И още по-близо. Лилис ахна тихичко. Само след секунда щяха да се блъснат. Тогава свирепият вятър ги тласна като с ритник и те се понесоха под прав ъгъл спрямо предишната посока точно към Процепа.
Талия напрегна съзнанието си, за да разпростре илюзията, която бе измислила. Главата й сякаш щеше да се пръсне. Изведнъж целият свят се замъгли, бурното море се размаза пред очите им. Пендер подскочи и се ококори. Пръстите на Талия се впиха като клещи в китката му.
— Всичко е каквото го познаваш — натърти тя до ухото му.
Лодката прелиташе край отвесната канара толкова близо, че краят на гика за малко не стържеше в нея. Беснеещият в Процепа вятър я носеше все по-стремително. Отплеснал се рояк стрели отскочи от камъните високо над главите им. Талия си позволи да погледне през рамо. Галерите вече обръщаха на стотина разтега от тях.
Хлътнаха между вълни при първите подводни скали отдясно, които чернееха като гнили зъби сред скриващата ги пяна. Талия се стъписа, падна и за миг загуби власт над илюзията. Тутакси се видяха хаотично подскачащите вълни около лодката. Мъглата се разстла отново, докато профучаваха през завихрената вода, която ги дърпаше ту насам, ту натам. Стрелнаха се по края на въртопа и той ги метна встрани. Надигнала се вълна ги пренесе покрай следващите подводни скали и се озоваха насред относителното затишие в малката лагуна. Доближаваха бързо невидимата пролука във външния риф и вълните, яростно разбиващи се в него от единия му край до другия.