Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
И чашата на Шанд още беше наполовина пълна, когато влезе някакъв дебелак, поръча си питие и дойде при тях, щом съдържателят му ги посочи. Взря се в тях предпазливо, преди да седне.
— Пендер ми е името. — Пак се вторачи в Талия и сви вежди. — Познато лице…
Тя не продумаше, Шанд също се занимаваше с чашата си.
— Трябва да са минали две години оттогава, нали така! Дойдохте в Сит с Магистъра. Аз тъкмо свалях пътници на кея и ми заповядаха да се пръждосвам. Носехте дрехи в алено и черно. Помислих ви за негова долича… държанка де.
— Тя е Талия бел Сун, родом от Крандор, а сега старша помощница на Мендарк — строго го прекъсна Шанд.
Трудно беше човек да смути Пендер.
— Крандор, значи. Ех, че страна! А за да отидете там сега, са нужни кофи със злато, нали така!
Той потърка щръкналите си вежди и се усмихна с мечтателна алчност.
— Казвам се Шанд — представи се старецът. — Първо да уговорим моята работа! Ще отнеме два дни, ако започнем тази нощ, стига да се справиш.
— Ще се справя — обеща дебелакът.
— А веднага след това Талия ще ти възложи задача, от която ще забогатееш.
Пендер буквално грейна.
— Къде ще искаш да те отведа?
— Аз… — Шанд стисна устни. — Не, първо се разберете с Талия, тя трябва да се връща.
Талия изобщо не бързаше, но явно Шанд държеше само лодкарят да научи какво се иска от него.
— Е, къде да ви откарам? — обърна се Пендер към нея.
— В Зайл, а може би и по-далеч.
Той изсумтя и присви очи.
— Само вас ли?
— Има и други.
— Да не би и Магистърът да е сред тях?
Въпреки поражението си Мендарк бе носил титлата толкова поколения наред, че хората трудно свикваха да назовават с нея другиго.
— Не се знае — измъкна се тя.
Лодкарят пресмяташе наум.
— Месец натам и месец обратно. Няма съмнение, че ще има и доста размотаване, когато нищо не може да се припечели. Припаси за… за колко души?
— Петима-шестима да речем.
— Нека са шестима, също за мен и екипажа. А се налага да плащам десеторно повече от преди. Само припасите ще струват десет тела.
— Ясно е, че повечето неща ще купиш далеч от Туркад, където цената няма да е много над обичайната.
— Може би, но кой ще познае докъде ще стигне войната след месец, нали така? Също резервни платна, въжета, дъски и греди…
— Всичко това го разбирам — троснато рече Талия, която вече потропваше нервно по масата. — Кажи цената!
— Двеста до Зайл — изстреля думите Пендер, сякаш в бързина наглостта му нямаше да пролича толкова. — Двеста тела де. — Ободри се, щом тя не реагира. — И още толкова, ако дойде Магистъра. За ваша сметка ще са и всички щети, такси, мита, подкупи и други разходи. Стигнем ли до Зайл, ще се пазарим наново.
— С тези пари можем да купим собствен кораб — увери го Талия.
Исканията му надхвърлиха и най-черните й опасения.
— Може би… преди войната, ако е стар и се разпада на парчета — изсили се Пендер, — но сега и моята лодчица струва толкова. И какви моряци щяхте да наемете? А аз ви предлагам най-добрите. Отгоре на всичко хванат ли ни, ще си загубя главата, пък за мен си е ценна, нали така!
— Изключително при това! — иронично го поощри Шанд.
Пендер го изгледа сърдито.
— Впрочем трябва да потърся по-голяма лодка. Моята е твърде крехка за бурите в този залив. Както излиза, ще похарча всичко, получено от вас, а и своите спестявания до последния грайнт.
— Дай ми време да помисля — помоли Талия. — Пет минути.
Пендер си взе чашата и отиде пред тезгяха.
— Може ли да се разчита на него? — попита тя.
— Нямаме друг! — напомни Шанд. — Но чух, че е по-надежден от повечето, а като моряк малцина са му равни.
— И аз съм чувала същото. Ами цената?
— Възмутителна е, но нямаш избор. Днес лодките са рядкост като магарешките яйца. Пък и ако ще да ти поиска хиляда тела, Мендарк муха го ухапала, като знам какви съкровища си е скривал навсякъде из Мелдорин точно за такива трудни времена. Игър ще завари хазната остъргана до дъното.
— Знам. Самата аз скрих много пари през последните години.
— Не много, а нищожна част. Той се запасява от цял век.
— Виж ти… — искрено се изненада Талия. — Още нещо да те питам. Хлуните едва ни търпят. Сигурно не би се съгласил да се измъкнем първи от града?
— Не бих се съгласил. И моята работа не търпи отлагане. Осмелявам се да предположа, че хлуните ще омекнат, щом научат за скорошното ви отпътуване.
— Е, благодаря ти за помощта. — Тя повика с жест Пендер и си допи чашата. — Договорихме се. Ще те чакаме при североизточния ъгъл на кея след три дни, един час преди зазоряване. Тогава получаваш половината пари, другата половина — в Зайл.