Пътят между световете

— Аз съм твоят дядо. — Протегна ръка и тя я стисна. — Ялкара и аз сме родителите на Аелиор, твоята майка.

Прегърна я и топлотата му, увереността заляха Мейгрейт като вълна, от която бликнаха сълзи в очите й. Двамата слязоха смълчани към любимото й място при реката — малка площадка от сив камък, подаваща се над късата трева. Тя не пускаше ръката му. Когато се обърна отново към него, лицето й беше мокро.

— Не съм плакала от дете. Фейеламор не търпеше сълзи. Струваше й се, че ще се пръсне от нетърпеливо очакване. Шанд знаеше отговорите на най-важните за нея въпроси — коя е, как се е появила.

— Разкажи ми за Аелиор. И за моя баща. Разкажи ми всичко! — Но преди той да отвори уста, Мейгрейт го спря: — Чакай, искам да ти покажа нещо. Моите малки съкровища, макар и да не знам защо са толкова ценни за мен.

Извади внимателно сребърния писец и подложката за писане, вече доста поомачкана, на която се виждаше единствената дума „Аелиор“.

Шанд се вторачи смаян в реликвите.

— Аз подарих този писец на баба ти. Първият ми подарък за нея… Откъде го взе?

— Двете с Фейеламор се прехвърлихме в Хависард през портал. Тя се боеше, но аз се почувствах добре там.

— Този писец ме връща към прекрасни спомени… и към много тежки. За Ялкара нямаше по-скъпа вещ, но не можеше да я пренесе през портала.

— Разкажи ми за Аелиор.

Шанд сподели с Мейгрейт страшната история и я завърши с думите:

— Фейеламор я отвлече, за да я чифтоса с мъж от фейлемите и да има своя трикръвна.

— Аз ли съм трикръвна?! — ахна Мейгрейт.

— Да, ти.

— Като Каран!… Дали затова винаги ми се е искало да бъде нейна приятелка?

Шанд трепна, но не пожела да я разпитва.

— Каран… Това обяснява много неща. Ти приличаш на нея, но в същото време си съвсем друга. Ама че съвпадение! Или пък не… Твърде вероятно е вие двете да сте единствените живи трикръвни на този свят.

— Шанд, а кой е бил баща ми?

— Не знам. Това сигурно е известно само на Фейеламор.

Чак тогава Шанд си спомни за Игър, който бе чакал търпеливо цяла сутрин, за да не им попречи.

— Имам още една изненада за тебе.

Старецът се надигна пъргаво и кресна с все сила. Гласът му отекна из долината. Игър ги доближи, накуцвайки, без да крие колко е притеснен. Изглеждаше състарен, дебелите лещи на очилата изкривяваха очите му.

— Игър! — Мейгрейт скочи и се втурна към него. — Колко се тревожех за тебе! Фейеламор ме уверяваше, че си умрял в Катаза.

— Малко оставаше — отвърна той, — но това вече е минало.

Тя прегърна и него — без страст, съвсем приятелски. Доскоро не си позволяваше да проявява чувствата си, а сега това изобщо не я засягаше. Игър понечи да плъзне длан по хубавата й коса, но не се осмели.