Внезапни завършеци

— Който си приписва заслугите, отнася и вината. — Витари хвърли кос поглед към Шев. — Онези от нас, които работят в сянка, по-добре да си останат там. А на светло нека да се разхождат такива плямпала като онези.

Скавиер и Груло най-накрая завършиха обръщението си; от ораторските си усилия и двамата се бяха изпотили здраво под обшитите със злато дрехи. Според Шев тази двойна реч беше някак досадна, предъвкване на обичайните полуистини за верността, правосъдието, лидерството и единството. Според собствения ѝ опит хората бяха единни дотогава, докато им отърваше, и нито минутка повече.

Когато отстъпиха назад, неспокойната тълпа застина. Момчето се надигна от позлатения си стол, облечено изцяло в чисто бяло, и излезе най-отпред на платформата. Майка му го последва като сянка, стиснала в облечената си в ръкавица дясна ръка корона от златни листа.

Докато синът ѝ се усмихваше благо на тълпата, Муркато им хвърляше вледеняващи погледи, сякаш беше готова да хване всеки от тези хиляди, който се осмелеше да срещне погледа ѝ. Който се осмелеше да я предизвика. Който се осмелеше да изкаже и най-слабото възражение срещу онова, което щеше да се случи.

Великият херцог Орсо несъмнено щеше да възрази, ако присъстваше, но Муркато го беше убила заедно с двамата му синове и двамата му генерали, и телохранителя, както и банкера му, за всеки случай, и беше взела града за себе си.

Аристократите от Етрисани и Сипани, Никанте и Афойя, Висерин и Уестпорт бяха възразили и тя ги подкупи един по един, прикотка ги или ги смаза под бронирания си ботуш.

Неколцина изтъкнати граждани на Осприя бяха изказали съмнения, че детето на Муркато наистина е син на техния скъп починал крал Рогонт, и набучените им на копия глави, накацани от мухи, украсиха градските порти, където те сега излъчваха далеч по-красноречива воня на гнило.

Негово величество кралят на Съюза беше възразявал най-силно, но Муркато го надигра и в политиката, и във войната: лиши го от всичките му съюзници, един по един, след това го победи три пъти на бойното поле и се доказа като най-великия генерал на епохата.

Затова нищо чудно, че днес никой не се реши да възрази.

Удовлетворена от пълната тишина, която само унизителният страх можеше да произведе, великата херцогиня вдигна с две ръце короната високо над главата на сина си.

— Короновам теб, Джапо мон Рогонт Муркато! — извика тя, докато бавно я сваляше надолу; гласът ѝ отекна във фасадите на сградите около площада и беше подхванат като ехо от пръснатите из тълпата говорители. — Велик херцог на Осприя и Висерин, защитник на Пуранти, Никанте, Борлета и Афойя и крал на Стирия!

След което постави короната върху кафявите къдрици на сина си.

— Крал на Стирия! — в гръмогласен хор подхвана тълпата, след което през наблъсканите тела премина могъща вълна, когато всички мъже и жени коленичиха.

Муркато отстъпи назад и също коленичи вдървено. Очевидно тези дрехи не бяха предвидени за коленичене.