Внезапни завършеци

Шев опря лакти на парапета, с хлътнала между раменете глава и отпуснати пръсти, и тихо подсвирна с уста.

— Във всеки случай се е събрала доста публика.

Беше пътешествала както никоя друга жена в Кръга на света. Пътешествала като жена, прекарала половината си живот в бягство. Но дори тя рядко беше виждала такава тълпа. Може би само в Адуа, по време на представянето на първородния син и наследник на краля на Съюза, макар че тогава мислеше повече за празния си стомах, отколкото за препълнените градски улици. Може би и по време на екзекуцията на Кабриан, когато минаваше през Дармиум, макар че тогава изпитваше твърде силни болки и бързаше твърде много, така че кой знае. И със сигурност пред Великия храм в Шаха, когато самият пророк Калул беше слязъл от планините, за да прочете молитвите по време на новогодишното поклонение, и тогава дори Шев се беше почувствала поне мъничко набожна, макар и само за миг.

Но Стирия определено не беше виждала нищо такова. Долу се беше събрал целият Талинс, ако не и повече. Толкова голяма и плътна тълпа, че почти не изглеждаше като съставена от отделни хора, а по-скоро се бе превърнала в една безформена, безлична маса. Стъпалата на древната сграда на Сената гъмжаха от народ, стълпотворението на големия площад преливаше в съседните улици, от всеки прозорец надничаха по няколко лица, всеки покрив беше препълнен със зяпачи. На Звънливия мост, на Моста на чайките, на Моста на целувките и на Моста на шестте обещания не можеше да се побере нито един човек повече, без някой друг да падне във водата. Двамина вече бяха паднали, но се бяха измъкнали от реката малко по-надолу по течението и отново започнаха да си проправят път към мястото, откъдето можеха да наблюдават церемонията.

В края на краищата не всеки ден може да се види такава церемония.

— Да се надяваме, че ще премине по-добре от последния път, когато короновахме крал на Стирия — каза Шев.

Витари се наведе от балкона с чаша вино в едната ръка.

— О, мисля, че тогава никак не мина зле.

— След като петимата най-влиятелни аристократи умряха на подиума?

— Не може да е по-добре. Ако поддържаш шестия.

И Витари се ухили надолу към работодателката си, великата херцогиня Монцаро Муркато. Най-могъщата жена в света стоеше изправена в средата на голямата платформа, неподвижна като статуите ѝ, които бяха пръснати из цяла Стирия, докато двамата ѝ съветници — Скавиер и Груло — се съревноваваха един с друг кой ще изрече по-помпозна похвала за нейното управление на страната.

Шивачите и оръжейниците ѝ сигурно бяха поработили заради този радостен момент също толкова усърдно, колкото войниците и шпионите ѝ. Тя носеше нещо средно между кралска рокля и доспехи на генерал — нагръдникът ѝ блестеше под слънцето, дългият шлейф, обшит с позлатени змии, се влачеше по земята зад нея, а на хълбока ѝ беше окачен блестящ меч. Тя не ходеше никъде без меча си. Шев беше чувала, че дори си го взема в постелята. Вместо любовник, говореха някои. Между другото, не ѝ го казваха в очите.