Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Съпругът ми се обеси от мост.
— Знам, мила госпожо. Но винаги съм се питал какво точно е станало.
Стефани не каза нищо, но мълчанието й означаваше, че и тя си задава същия въпрос.
— Казахте, че сте дошли тук, за да избягате от тях. Кои са те? — попита Малоун. — Рицарите тамплиери?
Кларидън кимна.
— На два пъти се сблъсках лице в лице с тях. Не беше приятно.
Малоун реши да остави тази идея да се поуталожи за известно време. Все още държеше бележката, изпратена на Ърнст Сковил в Рен-льо-Шато. Размаха листа.
— А как ще ни посочите пътя? Къде би трябвало да отидем? И какъв е този инженер, от който трябва да се пазим?
— Тази. Жена е. И тя търси това, за което копнееше Ларс. Името й е Касиопея Вит.
— Добре ли борави с пушката?
— Притежава много таланти. Сигурен съм, че и стрелбата е един от тях. Живее в Живор, място на древна крепост. Цветнокожа е, мюсюлманка и притежава огромно богатство. Опитва се да възстанови един замък в гората, използвайки строителни техники от тринайсети век. Нейният дом се намира наблизо и тя лично ръководи проекта. Затова я наричат Инженера. Срещали ли сте я?
— Два пъти. Спаси ми кожата в Копенхаген и в Авиньон. Което ме кара да се чудя защо някой ни предупреждава да се пазим от нея.
— Мотивите й са подозрителни. Търси онова, което търсеше и Ларс, но по други причини.
— И какво търси тя? — попита Малоун, уморен от загадки.
— Това, което братята от Храма на Соломон оставили след себе си преди много години. Тяхната Велика тайна. Това, което е открил свещеникът Сониер. Това, което братята търсят от векове.
Малоун не вярваше на нито дума от казаното, но отново размаха листа хартия.
— Е, тогава посочете ни правилния път.
— Не е толкова просто. Пътят е осеян с пречки.
— Знаете ли поне откъде трябва да започнем?
— Щом разполагате с дневника на Ларс, значи знаете повече от мен. Често говореше за дневника си, но никога не ми е позволявал да го видя.
— Разполагаме също така с копие от „Надгробните паметници на Лангедок“ — каза Стефани.
Кларидън ахна.
— Никога не съм вярвал, че тази книга съществува.
Тя отвори чантата си и му показа томчето.
— Истинска е.
— Може ли да видя надгробния камък?
Тя отвори на съответната страница и му показа рисунката. Кларидън я разгледа с интерес. После се усмихна.
— Ларс щеше да остане доволен. Рисунката е добра.
— Бихте ли пояснили? — попита Малоун.
— Абат Бигу научил някаква тайна от Мари д’Отпул дьо Бланшфор точно преди смъртта й. Побягнал за Франция през 1793-та, знаел е, че никога няма да се върне, затова скрил наученото в църквата в Рен-льо-Шато. По-късно, през 1891 година, Сониер открил информацията в една стъкленица.
— Това го знаем — прекъсна го Малоун. — Не знаем обаче каква е била тайната на Бигу.
— Напротив, знаете — възрази Кларидън. — Я дайте да видя дневника на Ларс.
Стефани му подаде дневника. Той нетърпеливо запрелиства и им показа една от страниците.
— Предполага се, че в стъкленицата е била ето тази криптограма.
— Откъде знаете? — запита Малоун.
— За да сме сигурни, трябва да познаваме Сониер.
— Целите сме слух.
— Докато Сониер бил жив, не била написана и дума за парите, които похарчил за църквата и другите сгради. Никой извън Рен дори не знаел за съществуването им. Когато починал през 1917 година, напълно го забравили. Документите и вещите му били откраднати или изгубени. През 1947 година любовницата му продала цялото имение на някакъв мъж на име Ноел Корбю. Самата тя починала шест години по-късно. Така наречената легенда за Сониер и голямото съкровище, което открил, се появила в печата за първи път през 1956 година. Местен вестник публикувал три поредни статии, които уж разказвали истинската история. Но източникът на материала бил същият Корбю.
— Знаем това — каза Стефани. — Разкрасил историята, добавил разни случки, променил други. Последвали нови вестникарски статии и историята постепенно станала още по-фантастична.
— Измислиците напълно заменили фактите — кимна Кларидън.
— За пергаментите ли говорите? — попита Малоун.
— Чудесен пример. Сониер никога не е откривал пергаменти в колоната на олтара. Корбю и другите след него измислили тази подробност. Никой никога не е виждал тези пергаменти и въпреки това текстът им е отпечатан в безброй книги, като уж всеки от тях криел някакво кодирано послание. Пълни глупости и Ларс го знаеше.