Границите на позволеното
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Границите на позволеното». Краткое содержание книги:
- Да. Да не би да си извадил късмет в търсенето?
- Не бих го нарекъл късмет, но мисля, че знам откъде са получени сведенията.
- Браво. Е, кой е виновникът?
- Ами... - настана дълго мълчание. - Струва ми се, че съм аз. Сега беше ред на Карен да занемее. Чуваше ясно тежкото му, неравно дишане.
- Какво искаш да кажеш с това, че ти се струва, Джейсън? - продължаваше да говори меко, като че ли се опитваше да примами бездомно куче да дойде при нея. - Нали би трябвало да си наясно дали си говорил с човек от медиите или не?
- Не е толкова просто.
Жалко. Ако беше просто, щеше да си го е изяснил.
- Защо не?
- Никога не съм разговарял с репортер. Но, разбирате ли, в понеделник вечер имаме навика със съквартирантите да вземаме пица и по няколко бири в апартамента.
- Със студентите?
- Да. И те все искат да им разказвам какво правя, когато съм на работа. Разбирате ли, много им е интересно.
О, Господи, ясно беше накъде отиват нещата.
- И ти си им разказал за Рос Гарви?
- Никога не съм споменавал името му - каза отчаяно Джейсън. - Просто им обясних за фамилното съвпадение на ДНК проби и за осиновяването, защото е интересно и различно от обичайната ни работа. Всички те са толкова умни и знаят толкова неща, от които аз нямам представа - та предполагам, че съм искал да се поизфукам - гласът му заглъхна. Дори в другия край на страната ставаше ясно колко посрамен се чувства.
- И мислиш, че някой от тях е продал историята на някой журналист?
- Не мисля, знам. Днес по обяд отидохме в кръчмата и Лиъм черпеше. Обикновено всеки си плаща сам, защото парите все не ни стигат и така е по-лесно. Та викам аз: „Лиъм, да не си спечелил от тотото?“ А пък той: „Всичко стана благодарение на теб, Джейсън, мойто момче“. Нищо не разбрах. Тогава Мат каза: „Кажи му, да не се мъчи“ и Лиъм ми разказа, че е продал историята на някакъв познат репортер.
Карен остави мълчанието да надвисне между тях, докато се опитваше да измисли някаква друга реплика освен крясъка „Наивен идиот такъв!“. Накрая каза:
- Е, Джейсън, очевидно това е положението. Ще трябва да го обмисля, да видя как, по дяволите, да те извадя от калта. Но ето какво мисля, че трябва да направиш ти междувременно. Стягаш си багажа, натоварваш го на колата и се прибираш в къщата на майка си в Къркалди - незабавно. Още тази нощ. И не се връщаш. И не плащаш дори едно пени за наем оттук нататък.
- Но аз не мога да ги оставя в такова положение. Те никога няма да намерят нов наемател по това време на годината. Не мога да постъпя така. Те са ми приятели.
- Не, Джейсън. Те не са ти приятели. Ти си полицай. Можеш да се доверяваш единствено на другите полицаи, и понякога и на семейството си. Тези боклуци не са ти приятели. Те са злоупотребили с твоето доверие. Подиграли са те. Не са ти приятели. Събирай си нещата и си тръгвай.
Гласът му затрепери. Карен се надяваше поне да не се е разплакал.
- Какво да кажа на мама?
- Кажи й, че ти липсва нейното готвене. Кажи, че си видял съквартирантите ти да пушат трева и че не можеш да живееш с тях. Измисли нещо, Джейсън. Но се прибери у дома.
- Добре, шефе - каза той задавено.
- Утре ще ти се обадя - тя стисна горната част на носа си.
- Съжалявам, злепоставих ви.
„Точно това направи, Джейсън, злепостави ме.“
- Ще измислим нещо - Карен отпи голяма глътка от виното си. - Хайде, тръгвай да си приготвяш багажа.
- Добре. Съжалявам.
- И престани да се извиняваш. Знам, че съжаляваш. Лека нощ, Джейсън - тя затвори телефона, за да му попречи да продължи да се самобичува. После седна на стола пред плота, който минаваше за бюро. Всъщност можеше да бъде и по-зле. Сега ставаше ясно как толкова много истории от нейния отдел се появяваха в пресата много преди удобния момент за огласяването им. А сега се оказваше, че Зарязания Джон щеше да се впусне по петите на Джейсън.
Единственият им шанс се дължеше на факта, че журналистите продължаваха да бранят яростно източниците си. Нямаше начин той да отиде в редакцията на „Рекърд“ или на „Скотсмън“ в понеделник сутринта и да получи пълен достъп до списъците с плащания на журналисти на свободна практика. Щяха да се борят като кучета да не го допуснат до своята база данни и по всяка вероятност щяха да спечелят битката. Но през това време Зарязания Джон щеше да завърже връзки и да се опита със смесица от подкупи и заплахи да узнае онова, което нямаше да искат да му кажат. В крайна сметка той беше човек на Макарона, а Макарона никога нямаше да пропусне възможност да й вгорчи живота. Колко ли щеше да се радва, ако се разбереше, че информацията е излязла от Джейсън! Възможността да обвини и нея, макар и непряко, щеше да му бъде почти толкова приятна, както и ако можеше да я натопи директно. Най-малкото, което можеше да стане, бе тя да загуби Джейсън и на негово място да й пробутат някоя маша на Макарона. Можеше дори да изгуби мястото си като ръководител на отдел „Студени досиета“ и да се върне в обикновената криминална полиция, за да преследва тъпи и неблагоразумни престъпници.