Златният дявол
- Автор: Ангстън Дейвид
- Серия: Нощно море #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Златният дявол». Краткое содержание книги:
— Гракхус… Какво има?
Клекнах и посегнах към него с превързаната си ръка.
— Какво има, момче?
Изведнъж той изръмжа и заби зъби в китката ми, захапа ме силно и държеше здраво. Веднага потече кръв, изпуснах маракаса от другата си ръка и се опитах да се защитя.
— Гракхус! — Чувствах върховете на зъбите му върху костта и не смеех да се дърпам. — Гракхус!
Вдигнах поглед. На портата бе застанала жена с кърпа на главата. От засенченото й, ужасно набръчкано лице святкаха две блестящи очи. Това беше старицата, която ме забеляза на дока. Сега я разпознах и като жената с мачетето от съня ми, същата, която беше заедно с мъжете на плажа.
Държеше шала с кокалестата си ръка и се хилеше с беззъба уста.
— Коя си ти? — попитах.
Жената бавно се приближи, като бръщолевеше нещо на някакъв мистериозен език, който нямаше за цел да установи комуникация, а да призове или отблъсне духове.
Гракхус ръмжеше и здраво ме стискаше за китката. По паважа течеше кръв и капеше върху падналата кратуна. Вдигнах глава и видях как злокобно ято гарги се скупчва около мен. Очите им бяха като черни семена, а крайниците — като криви корени.
Старицата се обърна към групата на същия зловещ език. Забелязах на лунната светлина да проблясва метал.
— Не!
Мачетето светна над мен. Докато го вдигаше високо във въздуха, тя извика: «Ayalaba!» Дръпнах силно ръката си, за да се предпазя от свистящото острие. Гракхус ме стискаше здраво със зъби и се преметна върху мен, а падащата стомана се стовари върху врата му. Лицето ми се опръска с кръв. Изпълнен с ужас, скочих на крака. Кръвта продължаваше да шурти, докато кучето се мяташе в агония — главата му беше отсечена от тялото. Вдигнах кървящата си ръка и видях, че зъбите му още са сключени около китката ми. Разтворих челюстта и захвърлих кървавата глава към старицата. След това разкъсах кръга им и побягнах обзет от ужас надолу по улицата.
Стигнах до брега, но продължавах да бягам. Тичах покрай разбиващите се вълни, далеч от блещукащите светлини на кладата, напред през тъмнината и нагоре по брега. Когато светлината зад мен изчезна, аз пак не спрях да си почина. Не търсех ритуалната купчинка, нито отсечената козя глава, вити следи по пясъка, нито трупове, нито кучета, изникнали от тъмната нощ. Не търсех доказателства, че сънищата не са сънища или че кошмарите са реалност. Чувах рева на вълните, чувствах допира на пясъка по стъпалата си и пулсиращата болка в кървящата китка. Не исках да се събуждам. Да не би да се бях озовал на долната земя? Или пък тя бе влязла в мен? Засега не исках да знам. Нямаше никакво значение.
Избутах лодката до водата и смело поех навътре. Движех се през настъпващите вълни, докато вляза достатъчно навътре, за да пусна витлото и включа мотора. Понесох се по тъмната вода. Врязвах се във високите вълни към открития океан и се стремях да избягам далеч от брега, толкова далеч, колкото страхът ме отведе. И продължавах все напред. Взирах се в хоризонта на запад, в онзи деликатен мрак между небето и земята. Гонех отдавна загубената слънчева светлина, копнеех ослепителният й огън да изгори моя мрачен свят.
Ненаситността на окото
— Buenos Dias! — извика тя към мен.
Това е един от няколкото израза на испански, които всички знаем. Заедно с «ola», «por favor», «hasta la vista, baby» и «gracias» — учтиви поздрави и думи на добрия тон, жизнено необходими за всеки турист в Мексико. Сериозните пътешественици, разбира се, с удоволствие прихващаха още няколко фрази и с малко усилие и постоянство накрая си бъбреха с местните. Новите думи и изрази помагаха да избегнеш неудобните моменти и дори пазеха да не си изкараш боя някъде. Да вземем например прекрасната дума «ayalaba». Звучи очарователно, направо трепти на езика. Но ако не знаеш какво, по дяволите, означава, накрая главата ти може да бъде поднесена някъде на тепсия.
Добре, добре, да не се впускаме отново в това. Да се върнем към по-приятна тема. Да се върнем към Ева.
Да опиша ли начина, по който изглеждаше, когато се появи от вълните и извика местния поздрав? Добре. Освен ако не искате да чуете за болката, която изпитвах във всеки квадратен сантиметър на изстрадалото си тяло? Например мехурите? След като лежах почти два дни без никакви предпазни средства на плажа, не бях приятна гледка. По буквообразните белези на гърба ми се бяха надигнали мехури, които отваряха полузарасналите рани и ги откриваха за бруталното въздействие на слънцето и пясъка. Посягах да облекча непоносимия сърбеж и после виждах, че пръстите ми са нацапани с кръв. Като стана въпрос за кръв, трябва да спомена и странната безчувственост в ръката си, след като почти литър от жизненонеобходимата течност попи в ризата ми, същата, която набързо скъсах и превързах около прехапаната кървяща китка. Трябва също така да спомена и странните ухапвания по гърдите и корема си. Те се бяха превърнали в малки подутини, от които сега течеше смес от жълтеникава гной и тъмна кръв. Между другото, тези ухапвания бяха така равномерно разпределени — по едно над и под всяко зърно и по две от двете страни на корема, че можеха да са направени само от човешка ръка. От извратено и болно същество, но все пак човешко. Имах някаква представа кой точно би могъл да бъде. В края на краищата, хилещата се старица едва не ме уби…