Златният дявол

След по-малко от минута тя вече беше достатъчно близо, за да различа лицата на поклонниците. Бяха като на рибаря, когото Рок бе казал, че е видял на лодката и като на хората, покрай които минах по време на кошмарите си на плажа — тъмнокожи индианци, смесица от две раси. Мъжете, жените и децата — всички бяха еднакви. Само че сега бяха хвърлили меките си памучни дрехи и излагаха дръзко на показ плътта си. Мъжете носеха препаски и тюрбани, лицата и телата им бяха изрисувани с боя. Някои от мъжете и децата бяха с маски. Дървени маски с изрязани дупки за очи и боядисани в бяло като черепи и маски с рога и носове от кратуни, пламнали в цветовете на огъня. Жените носеха диплещи се поли от ярки цветове, крещящи шалове и кърпи за глави. Много от тях бяха с голи гърди, които се тресяха под нанизи от мъниста, а щръкналите им зърна бяха боядисани в златно. Лицата на всички жени без изключение бяха намазани с бяла боя и приличаха на призраци. Те придаваха на иначе пъстрата тълпа мъртвешки вид.

Шествието се водеше от възрастен чернокож свещеник в развята черна роба, който държеше в ръце обърнат на обратно украсен кръст върху златен жезъл. Виненочервен тюрбан украсяваше белокосата и белобрада глава, а на носа му имаше кръгли плоски очила, които със строгостта си изглеждаха съвсем не на място сред цялата темпераментна неистовост. Неговият глас бях чул по-рано да се издига като контрапункт на пеещата тълпа. Сега размахваше високо боядисан звънец и с ясния си глас даваше тон на поклонниците за въодушевен химн. Край него няколко момчета с развети бели роби и маски като черепи носеха обрамчени литографии на светци и на Дева Мария, нарочно обърнати надолу. Едното от момчетата държеше високо купа с кръв. Свещеникът потапяше украсените си със злато пръсти в купата и раздаваше благословии на тълпата. Когато мина покрай портата, иззад която надничах, се опитах да огледам по-отблизо лицето му, но жълтата светлина от факлите танцуваше по очилата му и скриваше очите като зад две златни монети.

Когато свещеникът отмина и се скри от погледа ми, всичко пред цепнатината, от която надничах, се сля в многоцветен размазан калейдоскоп от танцуващи поклонници. Те радостно подскачаха на босите си или обути в сандали крака, надуваха свирки и рогове, дрънчаха с хлопки и звънци, биеха барабани, крещяха празничната си песен към свещеника. Повечето мъже носеха катранени факли, от които се издигаше мазен пушек, а жените носеха восъчни свещи и искрящи в много пламъци канделабри. Някои развяваха библии, а други стискаха стрели с пера и ги размахваха отривисто над главите си. Няколко от мъжете мятаха във въздуха тояги и мачете, все едно си играеха с детски играчки. Шумът, който вдигаха, се сливаше в радостна, заразителна и екзалтираща какофония, дива и плашеща. Клатеха глави и се кривяха, помислих си, че повечето са под въздействието на някакви вещества, но какви — не бих могъл да определя. Не долавях издайнически мирис на трева и не видях никой да пуши, докато танцува по улицата. Какъвто и да бе наркотикът им, бяха го взели на плажа. Очите им бяха ясни, влажни и искрящи, телата — пълни с енергия, а мозъците — блажено изпразнени от мисли.