Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Вятърът пищеше и я тласкаше на север. Сякаш не ѝ позволяваше да лети на юг. Молеше я да не продължава.
Появиха се хълмове, короновани с големи камъни - древните монолити, обозначаващи границата. Тя прелетя над тях. До смрачаване имаше няколко часа. Щеше да лети, докато мракът и студът не ѝ попречеха, а сетне щеше да се скрие в короната на някое дърво до зори.
Сребристите ѝ криле я носеха все пò на юг към тъмния, празен хоризонт.
Празен, но не за дълго.
Когато най-после ѝ разкри какво пъпли към тях, Лизандра едва не изпадна надолу от небето.
Рен я беше научил как да брои войници, но тя губеше бройката им всеки път, опиташе ли да пресметне колко маршируват в изряден строй през северните равнини на Адарлан. Право към планинските подножия, ограждащи и двете кралства.
Хиляди. Пет, десет, петнайсет хиляди. Повече.
Наново и наново се препъваше в броенето. Двайсет, трийсет.
Издигна се още по-високо в небето. И още по-високо, защото ниско над черните пълчища кръжаха илкени и наблюдаваха във всички посоки.
Четирийсет. Петдесет.
Петдесетхилядна армия, бранена от илкени.
Сред пехотинците се мяркаха и конници - млади мъже с красиви лица и черни нашийници над бронята.
Валгски принцове. Петима, всеки оглавяващ своя легион.
Лизандра пак преброи войската. Три пъти.
Петдесет хиляди воини. Срещу техните двайсет и пет.
Един от илкените я видя и се устреми нагоре.
Тя направи остър вираж и полетя обратно на север, размахвайки яростно криле.
***
Двете армии се срещнаха на едно заснежено поле в южната част на Терасен.
Генералът принц на Терасен нареди на легионите си да изчакат, вместо да се спуснат към моратската войска. Да оставят ордите на Ераван да се изтощят, изчаквайки хълмовете, и да изпратят отряд от Тихите асасини, който да излови вражеските войници, залутали се сред скали и падини.
Само част от асасините се върнаха.
Тъмната сила на валгските принцове ги помете като смъртоносна вълна.
Дори тогава Носителката на огъня не изпепели Валгите. Просто продължи да язди редом с братовчед си.
През нощта илкени връхлетяха лагера им. Всяха хаос и ужас, разкъсаха множество войници с отровните си нокти и пак се загубиха в небето.
На влизане в Терасен събориха древните обозначителни камъни от тревистите им била.
Моратските войници превалиха подножията съвсем слабо задъхани, не особено възпрепятствани от снега и все така многобройни.
Заспускаха се в галоп по склоновете като черна вълна, разливаща се по земята. Право към копията и щитовете на Гибелния легион, докато елфическите воини потискаха с магията си силата на валгските принцове.
Магия, оказа се, съвършено безполезна срещу илкените. Те прелитаха през нея като през фина паяжина и някои дори я разтапяха, бълвайки отрова.
После кацаха или напълно сломяваха отбраната им. И дори хамелеонка в облика на уивърн с отровни шипове не успяваше да ги свали всичките.
Дори генерал принц с древен меч и елфически инстинкти не успяваше да ги обезглавява достатъчно бързо.
В суматохата никой не забеляза отсъствието на Носителката на огъня, както и че нито въглен от магията ѝ не озари кървавата нощ.
Накрая и пехотинците ги достигнаха.
И армията им от кол и въже започна да се разкъсва.
Първо падна десният фланг. Един от валгските принцове освободи силата си срещу него, завещавайки само трупове по пътя ѝ. Касапницата спря чак когато Илиас от Тихите асасини съумя да се промъкне в тила на врага и да обезглави принца.
Централните редици на Гибелния легион още се държаха, но губеха войник след войник под напора на нокти, зъби, мечове и щитове. Враговете бяха толкова многочислени, че елфическите благородници и подчинените им не можеха да ги умъртвяват достатъчно скорострелно, нито достатъчно всеобхватно. Колкото и преднина да печелеха с магията си, Морат главоломно я потъпкваше.
Зверовете на Ераван ги тласкаха все пб на север през онзи първи ден. И цялата нощ.
И призори на следващия ден.
До втората нощ дори редиците на Гибелния легион започнаха да поддават.
А силите на Морат продължаваха да прииждат.
23
Елида за пръв път виждаше град като Доранел.
Градът на реките - така го наричаха. Дори не си бе представяла, че е възможно да се създаде селище в пресечната точка на няколко реки, всяка от които се вливаше в огромно корито.