Обединени от божества

Бе лудост да се помисли, че от подобни действия имаше нужда, още по-малко изобщо да бъдат обмисляни. Ако имаше нещо, с което армията разполагаше в изобилие, то това бе снабдяването. Цялата желязна руда в света биваше извличана от северните планини като тази. Не достигаше единствено водачество, а администрирането на десетки огромни предприятия щеше да погълне и малкото, с което войската разполагаше. На пръв поглед нямаше никаква причина, но Миранда бързо осъзна една.

Епидим бе претърсвал ума й. Макар да не бе успял да я пречупи, бе казал, че е научил всичко, от което се е нуждаел. Трябва да е узнал какво е мотивирало Лейн, че малтропът бе похарчил и последната си медна монетка да освободи онези, принудени да работят в същите места, на които сега бе забранено да си променят собственика. Това бе очевиден, тромав и отчаян опит да изкара Лейн наяве… и носеше официалния печат на краля.

Все още не ставаше ясно защо армията се интересува толкова от Избраните. Все още съществуваше вероятността да иска помощта им, но от това, което бе видяла у висшето командване, мотивите явно бяха далеч по-зловещи. От факта, че дори особата се подчиняваше на интересите им, Миранда я побиха тръпки. Това означаваше, че дори кралят не бе пощаден от влиянието им — или по-лошо, че одобрява методите им.

Девойката прибра монетите, остави документа на масата и направи всичко по силите си да прогони влудяващите мисли от главата си. С подрънкващо в джоба сребро, Миранда неохотно се върна на вкочаняващата улица. Тукашният смесен магазин се оказа учудващо добре снабден, предоставяйки й нов чифт ботуши, както и осолено месо за няколко дни напред. Последвалата покупка на манерка, ръкавици, одеяло и по-подходяща торба я остави с пет сребърни монети. Нямаше причина да пести, затова си купи още няколко неща, от които нямаше неотложна нужда, като малка кама в ножница, която щеше да й е от по-голяма полза от Дийкъновия кинжал, до този момент съумял единствено да прокъса торбата й. Той също получи читава ножница.