Мястото на екзекуцията

— Не ще да е отишъл далеч — каза тя. — Като нищо пак се е затворил в онази негова лаборатория. Винаги отива там, когато се случи нещо, в което не иска да участва.

Джордж прецени, че Рут Хокин има право да чуе незабавно това, което имаше да й казва, и няма смисъл да чакат съпруга й. Изтърси всичко в едно-единствено изречение.

— Трупът, който открихме, е на мъж.

Рут Хокин вдигна рязко глава. Лицето й така засия от радост, че би засенчило коледните светлини по „Риджънт Стрийт“.

— Не е ли тя? — възкликна Кати.

— Не е Алисън — потвърди Джордж. Пое си дълбоко дъх и продължи: — Но се опасявам, че новините не са съвсем добри. Имаме предполагаема идентификация на трупа. Ще трябва тя да бъде потвърдена от член на семейството, но смятаме, че мъртвият е Питър Краудър.

Възцари се дълго, удивено мълчание. Рут просто го гледаше безизразно, като че ли не бе способна да приеме нещо повече от сведението, че трупът, открит на полето, не е на дъщеря й. Кати изглеждаше потресена. Тя скочи на крака с изписано на лицето си отвращение. Закрачи неспокойно из стаята, после се облегна на готварската печка и досега си стоеше там и гледаше мрачно.

Джордж си каза, че тя много добре знае кой е виновен за случилото си.

— В главата ми има само една мисъл: „Слава богу, не е Алисън“ продължи Рут. — Не е ли ужасно? И Питър е човешко същество, но се съмнявам, че ще има някой, който да плаче за него.

— Можеше да не се налага да скърбим за когото и да било — намеси се Кати. Гласът й шибна Джордж като наръч коприва. — Когато мама Ломас започна да предсказва какви ужасии ще се случат, ако допуснем пришълци в долината, и аз мислех, че прекалява както обикновено. Но се оказа, че има нещо вярно в думите й. Вие така и не открихте Алисън, а ето че сега един от нашите е мъртъв.

— Може би, ако се бяхте отнасяли приживе с него като с един от вашите, нямаше да е мъртъв сега — разнесе се отзад нечий глас. Джордж се обърна и видя на вратата Филип Хокин. Нямаше представа откога скуайърът стои на прага, но явно бе чул по-голямата част от разговора. — Те са го пропъдили от селото, а после местното Гестапо го е подгонило обратно насам — продължи той. — Господи, какви невежи са тези хора! Очевидно човекът е бил напълно безвреден. Никога не е проявявал склонност към насилие, доколкото ни е известно, дори изобщо не е докосвал жена. Не мога да не съжалявам горкия нещастник.

— Сигурно се радвате, че трупът не е на Алисън — намеси се Клъф, без да обръща внимание на изблика на Хокин.

— Разбира се. Че кой не би се радвал? Но съм длъжен да заявя, че вие и хората ви ме разочаровахте, инспекторе. Два дни и половина, и все още няма и следа от Алисън. Виждате колко разстроена е жена ми. Вашият провал за нея е равностоен на мъчение. Не можете ли да направите нещо повече? Не можете ли да приложите малко въображение в търсенето? Да търсите малко по-обстойно? Ами тази ясновидка, към която са се обърнали от вестника? Не можете ли да обърнете внимание на това, което казва тя? — Той опря на масата ръцете си, свити в юмруци. На бледите му бузи избиха две червени петна. — Ние сме под ужасно напрежение, инспекторе. Не очакваме чудеса, от вас искаме само да си свършите работата и да разберете какво се е случило с нашето момиченце.