Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
— А сега е твой ред. Ти трябва да налееш на мен — отсича тя, като ми подава шишето със саке. — Според японската традиция взаимното наливане на сакето носи късмет.
— Не знаех, че си станала суеверна.
— Не съм, разбира се! — смръщва се тя, като че ли съм я обидила. — Това не е суеверие, а традиция! Има огромна разлика!
— Е, как е работата? — побързвам да сменя темата аз. — Някакви добри… хммм… сливания или придобивания напоследък?
Ако съществува някакъв начин да извадиш сестра ми автоматично от лошото настроение, то това е да я попиташ за работата й. Това е нейната любима тема за разговор. Ако можеше да избира, би говорила само за това. За разлика от приятелките ми тя не изпитва никакво желание да коментира фантастичната нова рокля, която току-що съм си купила от „Зара“, да обсъжда какво ли става напоследък с триъгълника Дженифър Анистън — Брад Пит — Анджелина Джоли, или да клюкари за връзките на другите. А още по-малко — за собствената си.
Сега, като се замисля, единствения път, когато си бе позволила да каже нещо за брака си, бе на самата й сватба, когато някой я попита кое е най-хубавото в това да си омъжена за Джеф. И тя отговори весело: „Новият ни апартамент! С наличието вече на две заплати можем да си позволим двустаен!“ — което, според мен, надали дори можеше да се доближи до емоционалното излияние, на което гостите се надяваха.
— Изтощителна, но вълнуваща! — отвръща автоматично тя, мигновено енергизирана. — На този етап изпълнителният директор е във възторг от проекта за сливането, който действително е превъзходен като документация, обаче имам усещането, че сделката „Иоберг — Коен“ вероятно ще се нуждае от допълнителни… — Улавяйки разсеяното ми изражение, тя прекъсва и пита: — Всъщност интересува ли те всичко това?
— Разбира се! — побързвам да потвърдя. — Много е интересно!
И би било интересно. Наистина би било. Само да имах и най-бегла представа за какво ми говори.
— Ъхъммм — промърморва тя и ме поглежда, очевидно не особено убедена. След това потиска прозявката си и допълва: — Както и да е, всичко е наред. Просто работата ми идва малко в повече.
Заглеждам се внимателно в сестра си. Ако се абстрахирам от деловия костюм, излъчващ власт и позиции, и от перфектно стегнатата и вдигната нагоре коса, забелязвам, че под очите й са се появили огромни тъмни кръгове, а гънката между веждите й е станала толкова дълбока, че е започнала да се превръща в бразда.
— Изглеждаш съсипана — отбелязвам тихо. — Имаш нужда от почивка.
Кейт ме поглежда така, сякаш съм й казала, че трябва да си отгледа втора глава.
— Почивка ли?! — изсмива се подигравателно.
— Кога за последно си почивала? — не се отказвам аз.
Тя замлъква и почти виждам как мозъкът й започва да щрака.
— Когато ходихме при мама и татко! — провиква се триумфално по едно време.
— Имаш предвид за миналата Коледа — напомням й аз. — Пък и у мама и татко не се брои за почивка!
— Луси, мисля, че не разбираш! — започва нетърпеливо тя. Втъква косата си за ушите, разтрива възбудено нос и обяснява: — Точно сега имам толкова много работа, че не мога да мръдна никъде!
— Но изглеждаш много уморена и мисля, че ти трябва почивка! — продължавам упорито аз и стисвам лекичко ръката й.
— Не почивка. Единственото, което ми трябва на този етап, е да стана съдружник! — отсича решително тя и издърпва ръката си от моята. — И ако продължавам с тази скорост, съществува огромна вероятност още на следващото годишно събрание да бъда предложена за такъв!
„Но дали ще можеш да продължиш с тази скорост?“ — питам се наум аз, вглеждайки се в измъченото й изражение. Изпълвам се с тревога за нея. Сестра ми открай време си е била работохолик — в училищните атестации винаги я определяха като „надскачаща себе си“, — но сега имам чувството, че прекалява, че надскача дори собственото си надскачане.
— Какво мисли Джеф по този въпрос?
Кейт се смръщва и отговаря:
— Джеф ме разбира. Той знае колко е важно това за мен. — Отваря менюто и отсича: — Няма значение. Да поръчваме, че става късно! — Което е нейният начин да заяви, че с темата е приключено.
Прави учтив знак на сервитьора и поръчва и за двете ни. Не съм много сигурна какво точно поръчва, тъй като говори предимно на японски.