Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
— О, да! И една допълнителна мизо супа за вкъщи! — допълва накрая на английски, а на мен обяснява: — За Джеф. Обещах да му занеса супа, защото нещо не е добре.
— Какво му е? — питам разтревожено аз.
— О, нищо особено! Вероятно един от онези тридневни вируси — свива рамене тя и отпива от сакето си.
— Трябва да отиде при Робин. Тя има китайски билки за всичко — предлагам аз, като си спомням за десетките шишенца, които се въргалят из нашия апартамент. Непрекъснато се спъвам и попадам на неща със странни имена, като например „Жълтият грачещ яж-камък“ или „Дългоноса трапова пепелянка“.
— Ти подиграваш ли се с мен? — ахва Кейт.
— Ни най-малко. Знам, че ти не вярваш в подобни неща, обаче тя се кълне в китайските цярове. — Млъквам, когато забелязвам, че очите й започват да се изцъклят.
— Добре ли си? Да не би да ти е влязло нещо в окото?
Но на този етап тя вече размахва пръчките си срещу мен и прави някакви чудати физиономии. И внезапно осъзнавам какво става. Паникьосвам се.
— О, боже! Давиш ли се?
В ума ми се мярка картина как й прилагам метода „Хаймлих“ насред ресторанта. Мамка му! Защо не гледах повече епизоди от „Спешно отделение“? Защото започнах да се отегчавам от него, когато Джордж Клуни напусна сериала.
— Не, зад теб! — просъсква тя и прави някакви странни жестове.
— Какво? — повдигам озадачено вежди и се обръщам, за да видя какво ми сочи.
Направо не мога да повярвам!
Защото там, точно до мен, на суши бара седи самият Натаниел. С някакъв друг мъж е, също с делови костюм и очевидно току-що са пристигнали, защото си поръчват питиета. Вторачвам се невярващо в него.
— Ти да не би да ме преследваш? — провиквам се обвинително аз, след като най-сетне съумявам да възвърна гласа си.
Чувайки гласа ми, той се обръща и ме вижда. Свъсва чело и изстрелва:
— Май по-скоро ти преследваш мен!
Усещам как кръвта ми кипва.
— Аз бях тук първа! — просъсквам, едва сдържайки гнева си.
— Да, обаче аз направих резервацията за суши бара още миналата седмица! — отсича бясно той.
За да не остане назад, Кейт изстрелва над рамото ми:
— А нашата е направена отпреди две седмици! Провери при секретарката ми, ако не вярваш!
— Здравей, Кейт! — кима й той.
— Натаниел! — дарява го тя с един от онези нейни погледи, от които и най-коравите мъже изтръпват.
За момент настъпва затишие и аз забелязвам как гостът на Нейт започва да се озърта неуверено, очевидно питайки се дали погрешка не е попаднал на престрелка в негърския квартал.
— Е, значи е съвпадение — изрича накрая с безизразен тон Нейт.
— Да, това е едно от възможните обяснения — срязва го сухо Кейт.
— Хайде, ела да се преместим! — намесвам се аз, като се обръщам към сестра си. — Не може да няма някоя свободна масичка! — И едва тогава се оглеждам и с ужас осъзнавам, че ресторантът е пълен до дупка, а отвън чака огромна опашка. — По дяволите! Дали пък да не си тръгнем? — Кейт ме поглежда така, сякаш съм полудяла, и отсича:
— За нищо на света не си тръгвам! Току-що поръчах суши на стойност седемдесет долара!
— Можем да си го вземем за вкъщи — прошепвам.
Тя присвива очи, навежда се към мен и отсича:
— Запомни, че най-важното е да не даваш на другата страна основания да смята, че тя е в по-силна позиция от теб!
— Кейт, това не ти е някой от твоите съдебни противници! — прошепвам отчаяно. — Говорим за бившия ми приятел!
Тя се смръщва, отпива нова глътка саке и отсича:
— Ако някой ще си тръгне, това ще бъде той, а не ние!
— Ама той няма да си тръгне! Твърде голям инат е! — примолвам се аз.
Обаче тя е непоколебима.
— В такъв случай просто не му обръщай внимание!
И аз се опитвам. Полагам максимални усилия. Говоря за фитнеса, за галерията и въобще за всичко, което се сетя, само и само да не мисля за него. Обаче не е никак лесно. Той е точно до мен! Докато си ям мизо супата, чувам го как иска от сервитьора да му изброи всички вина, а после да му донесе да опита от всяко от тях. Преди няколко дена това ме впечатляваше. Но сега ме вбесява. На някакъв етап ми идва да се обърна и да му изкрещя: „Просто си избери едно шибано вино!“, но за щастие точно на този етап се появява хрупкавото ми руло от сьомга и отвлича вниманието ми.