Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
— О, ами… страхотно — изпъшквам тихо след тичането си от метростанцията насам. Тази вечер бях твърдо решена като никога да пристигна първа, с оглед на което бях тръгнала от галерията доста по-рано, но ето че въпреки всичките ми усилия тя отново е дошла преди мен.
Сега вече знам как се чувстват британците на почивка, когато установят, че макар и станали още на зазоряване, шезлонгите вече са заети от германците.
— Хубаво. Защото вече го поръчах — кимва тя, докато аз се плъзвам на столчето до нея. — Изобщо не съм те чакала. Знаех си, че ще закъснееш.
Браво, бе! Хубави думи от свой човек!
— И аз се радвам да те видя — изричам с усмивка и я прегръщам, макар да си знам, че тя не е по прегръдките. Не е също така и по целувките. Или по каквито и да било публични прояви на обич. В училище момчетата я наричаха „Айсберга“, което беше доста подло. И категорично несправедливо.
Защото дори и айсбергите понякога се топят.
— А, да! Преди да съм забравила да те попитам, искаш ли следващата седмица да дойдеш с мен на театър? Робин има два безплатни билета — изричам, докато отварям пакета с пръчките си и автоматично ги пъхвам в купичката пред себе си. Умирам от глад. В крайна сметка цял ден карам на кафе и една ябълка.
— Опасявам се, че не мога. Имам тренировки — отговаря тя, като клати глава.
— Всяка вечер?!
— Сега да. Маратонът е само след два месеца!
Типично за сестра ми. Не стига, че работи по четиринайсет часа на ден в офиса, а сега прекарва свободното си време в тренировки за маратона на Ню Йорк.
Уморявам се само като си го представя.
— Имам безплатни пропуски за фитнеса. Ако искаш, ела с мен — предлага тя, докато хруска соя. — Нали вече няма да имаш възможност да играеш йога! — подсмихва се многозначително и аз я удрям лекичко с пръчката си.
Вече разказах на Кейт за скъсването си с Нейт. Обадих й се снощи, запознах я с всички детайли, а накрая си поех дълбоко дъх и зачаках реакцията й. Дойде под формата на една-единствена дума — „Хубаво“, след което разговорът бързо превключи на темата за новите плочки на банята й.
Сестра ми трудно би могла да бъде определена като „словоизлиятелна“. Понякога се питам дали тя не гледа на думите така, както пие, останалите, гледаме на парите — опитва се да ги пести и да не харчи твърде много наведнъж.
— Мисля, че в случая се отърва лесно — продължава. — Ще спестиш цяло състояние от сметки за лечебни масажи.
— Но аз не съм чак толкова зле с йогата! — възроптавам намусено.
— Луси, как смяташ да изпълниш позата „лотос“ например, когато не можеш дори да кръстосаш краката си?! Спомняш ли си онзи случай на училищното събрание?
Кой, ако не сестра ми да ми припомня най-унизителните моменти от моя живот! Когато бях на дванайсет години, веднъж седях с кръстосани по турски крака в голямата зала на училището ни, заслушана в директора, когато внезапно установих, че краката ми са напълно схванати и не мога да ги разгъна. Наложи се да бъда вдигната и изнесена в тази позиция от господин Дикенсън по физическо. Не мисля, че някога ще забравя този срам. Години наред след това бях безмилостно подигравана с изрази от рода на: „И да не забравиш да си кръстосаш краката!“, което с навлизане в по-зряла възраст започна да придобива малко по-различен смисъл.
— Извинете, сакето ви!
Вдигам глава и виждам сервитьор, който ни носи малко шишенце и две малки керамични чашки. Подрежда ги церемониално на плота пред нас, а Кейт свежда почтително глава и изрича:
— Домо аригато!
Сервитьорът разцъфва в усмивка, прави дълбок поклон и отговаря:
— До иташи машите!
След което, продължавайки да се кланя, се отдалечава заднишком.
Поглеждам втрещено сестра си.
— Ти пък откога говориш японски?
— Откогато повечето ми клиенти се оказаха базирани в Токио — отговаря небрежно тя, взема шишенцето и ми налива малко саке. — Уча го през свободното си време.
Ококорвам се насреща й. Сестра ми никога не спира да ме удивлява. Понякога се питам дали наистина сме сестри или в болницата са ни объркали. Така де, възможно ли е да имам генетична връзка с човек, който учи японски?! При това — през свободното си време?!
А аз си мислех, че свободното време е за влизане във фейсбук и за надничане в чуждите снимки, за купуване от ибей на неща, от които нямаш нужда и които никога не ти стоят както трябва, и за гледане на телевизия с Робин и обсъждане на такива жизненоважни проблеми като: „Дали да поръчаме средна пица и чеснови хлебчета или голяма пица с допълнителни продукти на нея?“