Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
— Разбира се! — възкликвам аз. — Никога не съм ходила на театър на Бродуей! — А наум си казвам: „На ти, Натаниел Кенеди! Да не си въобразяваш, че ще си седя и ще роня сълзи по теб?!“
— Проблемът обаче е, че аз не мога да отида. Имам конференция. Но ако искаш, можеш да поканиш друг с теб, примерно… не знам… — И почти я чувам как произнася името „Нейт“.
— Ще поканя сестра си! — отсичам твърдо.
Робин свежда очи, започва да навива една къдрица на пръста си и по едно време предпазливо подхвърля:
— Луси, не искам да ти се меся, но… Сигурна ли си, че това не е просто любовна свада?
— Абсолютно сигурна! — тръсвам решително глава. — Всъщност…
Внезапно спомняйки си нещо, аз се заковавам на място, бръквам под тениската си и вадя медальона с половинката монета, който не съм сваляла, откакто с Нейт отново си ги сложихме. Измъквам го през глава и го захвърлям в най-близкото кошче. После се обръщам към Робин, която ме е зяпнала, и отсичам:
— Е, сега вярваш ли ми?
Всеки край е ново начало. Въоръжена с тази мъдра мисъл, аз решавам да прекарам остатъка от неделята в почистване на апартамента. Да обърна нова страница и прочее. И тъй като натурията в стаята ми е повсеместна, се заемам с подреждане на една част от нещата си и на изхвърляне на друга. В това число и „Папката Нейт“, която съдържа стари снимки, писма и дребни спомени, които съм пазила през всичките тези години и които навсякъде мъкнех със себе си.
А вече е време да изхвърля!
С тази мисъл в главата аз мятам всичко в контейнера.
Време е да продължа напред.
Тази вечер, преди лягане, слагам телефона си да се зареди. Нейт не ме е търсил, но и аз не съм го очаквала. За миг се чудя дали да не му изпратя кратък есемес в стил „довиждане, но без лоши чувства“, а после се отказвам. По-добре е първо да се поуспокоя. Да изчакам емоциите ми да се поуталожат, а после, на свежа глава, да му изпратя нещо зряло и философско за любовта и човешките отношения.
Може пък някой ден да станем истински приятели, като Брус Уилис и Деми Мур, и да ходим на почивки заедно с новите си партньори. И когато някой попита, да говорим мили неща един за друг и да се смеем. Нямам нищо против да се посмея на онези негови гащи на ананасчета и за това как вечно говореше по телефона. Ще бъде мил спомен — като моята склонност да закъснявам, непохватността ми и виолетовата ми коса.
Но що се отнася до онзи коментар за бедрата ми, все още ми се иска да го убия!
Понеделник сутрин посрещам с позитивно настроение. Това е първият ден от остатъка от моя живот. След вчерашния катарзис на изхвърляне на старото е време да погледна към новото. Представете си само — никога повече няма да ми се налага да мисля за Нейт! Той никога повече няма да се появява в съзнанието ми, когато дочуя някоя тъжна песен, никога повече няма да изпитвам болка по него, когато видя щастливо влюбена двойка. Невероятно!
Имам чувството, че от раменете ми се е смъкнал огромен товар. Това си мисля, докато си пия двойното кафе с мляко на път за работа. Слушам си музика от телефона, нося се по улицата с лека, пружинираща походка, чувствам се все по-ефирна и свободна…
— Май чувам сватбени камбани! — провиква се още от вратата Магда и се втурва към мен барабанейки с високите си токчета по излъскания под.
— Какво? — смъквам слушалките си аз и я поглеждам неразбиращо.
— Ти и Натаниел! Вече ги чувам! — провиква се тя и подлага ръка на ухото си.
Вцепенявам се. И всички мисли за това колко съм лека и свободна и как никога повече няма да чуя името му се изпаряват.
— Ще бъде възхитителна сватба! Смятам, че трябва да я направите в хотел „Плаза“! Имам един приятел, Ърни Уайзман, който може да ви направи жестока отстъпка за цветята!
Внезапно започва да ми прилошава. И как сега да кажа на шефката си, че всичко приключи?
— Ъхъмм… — прокашлям се тактично. — Не мисля, че изобщо ще има сватба.
Така де, да започнем с очевидното.
— Да бе, знам — искате дълъг годеж — свива тя миниатюрните си, подсилени от големи подплънки рамене. — Имате нужда от време да планирате, да организирате, да направите всичко както трябва. Но един съвет от мен — трябва да го закараш до олтара още през първите три месеца! Три месеца, запомни!
Изправена пред десеттонния камион, наречен Магда в пълно сватбено настроение, аз осъзнавам, че тактичният подход няма да свърши работа.