Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
— Ние скъсахме — изтърсвам.
В продължение на няколко секунди устните на Магда продължават да се движат по инерция, но от тях не излиза нищо. А после от гърдите й се изтръгва вой като на ранено животно, токчетата й „Гучи“ се огъват под краката й и тя е принудена да се хване за плота на рецепцията, за да не се търколи на пода.
— О, неееее! — започва да вие тя. — Не може да е истина!
— Съжалявам, но е така. Просто не се получи — опитвам се да обясня.
Обаче Магда е пребледняла дотолкова, че дори тенът й и дебелият слой бляскав руж не са в състояние да го скрият. Гледа ме като попарена. Макар че, като забелязвам издайническите ранички около очите, нищо чудно това да се дължи на поредната й среща с нейния приятел доктор Розенбаум.
— Ама той има италиански обувки! — изфъфля накрая.
— Грешката е моя — опитвам се отчаяно да сложа нещата в ред. — Обувките му се оказаха „Банана Рипъблик“.
Обаче никоя трудност не е достатъчно голяма, за да възпре моята шефка.
— О, няма проблеми! — отсича тя. — Ще го оправим. Познавам мениджъра на „Бергдорф“. Ще ми отпусне един чифт „Прада“ с петдесет процента отстъпка!
— Не, няма проблеми! Наистина! — побързвам да я откажа аз. — Ние просто не бяхме подходящи един за друг!
Магда ме поглежда така, сякаш й говоря на непознат език.
— И какво общо има това с брака? — ококорва се тя. — Аз имах трима съпрузи и нито един от тях не беше подходящ за мен!
Изрича го толкова възмутено, че ми трябва известно време, за да осъзная какво казва. А когато го осъзнавам, не съм много сигурна как да го разбирам.
Но вместо да питам, решавам да сменя темата.
— Но пък откриването на изложбата мина добре, нали? — възкликвам, отивам бързо при компютъра и започвам да проверявам имейлите ни. — Да се надяваме, че ще се отрази добре на бизнеса!
— Хмммм — избоботва нацупено шефката ми.
— О, имаме няколко имейла и за храната! Всички превъзнасят кюфтетата! Пишат, че никога досега не са яли толкова вкусни кюфтета! — Започвам да следя за реакция и забелязвам леко помръдване на глава и поклащане на златистия кошер.
— Знаеш ли, вчера видях приятелката ми Робин и тя ми се похвали, че с Даниел са си уговорили среща! — прибягвам до последния си коз аз. Знам, че не е съвсем вярно и че така буквално предавам приятелката си, обаче нямам никакъв друг избор. Отчаяна съм.
И най-сетне се получава! Главата на Магда се стрелва нагоре, както на Джени и Саймън, когато им кажеш: „Напред!“
— Така ли? Знаех си! Какво ти казах, а?! Когато се стигне до сватосване, никога не греша! — И ме поглежда многозначително, но аз се правя, че не съм забелязала.
— Да, не е ли страхотно! — разливам се аз. — Изглеждат толкова хубава двойка!
— Хубава ли? Че те направо са идеалната двойка! — отсича тя и се изпъва в цялото величие на своите сто и петдесет сантиметра. После се сеща нещо, нацупва се и промърморва: — Макар че моят син никога нищо не ми казва. Смята, че веднага ще се раздрънкам пред хората. Че имам голяма уста. Представяш ли си, моля ти се?! Аз и голяма уста! — възкликва възмутено. После се хваща за сърцето, въздъхва театрално и прошепва: — Аз, която съм самата дискретност!
— Така си е — кимам сериозно и отварям имейла на фотографа, когото бяхме наели за откриването. — Хей, коя е тази? — възкликвам и посочвам снимката на една доста привлекателна зряла жена. — Изглежда много бляскава!
Обръщам монитора, така че Магда да види, и тя цъква пренебрежително.
— Че какво друго може да се очаква от Мелиса Силвърстайн?! Когато разбра, че съпругът й има извънбрачна връзка, започна да го изнудва! А той е милионер! — Привежда се към мен, снишава глас и допълва: — Не би трябвало да ти казвам, защото тя ме помоли да си мълча, обаче го заварила в леглото им с градинаря! Представяш ли си?!
След като Магда ме запозна с най-големите тайни на своята приятелка, с което доказа, че синът й вероятно е прав да не й се доверява, ние превключваме на работна вълна и сутринта ми минава в административни задачи и бумащина.
А после идва обяд и аз отивам в „Кац“ за обичайното ни меню, където ме обслужва обичайният сърдит мъж, който никога не говори. А после поемам обратно към галерията с горещата супа топчета на шефката ми и с ръжения й сандвич с пастърма. Единствената разлика е, че днес съм решила да пропусна обичайния си сандвич с риба тон и топено сирене и съм го заменила с кафе и една ябълка.