![Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/8/kolekcinert-na-kosti-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
- Ами, май е най-добре да си събирам багажа.
Постави черната кутия на микроскопа върху масата и започна да развива окуляра с нежността на музикант, който разглобява саксофона си.
- Е, Том - каза Райм, слънцето вече залезе. Знаеш ли какво означава това? Кръчмите са отворени.
Оперативната им зала беше впечатляваща. Слагаше спалнята на Линкълн Райм в задния си джоб.
Половин етаж, тридесетина агенти, компютри и електронна апаратура като от филм по Том Кланси. Агентите бяха облечени като адвокати или банкери. Бели ризи, вратовръзки. „Изтупани“ - помисли си Сакс. А тя изпъкваше сред тях с тъмносинята си униформа, оцапана с кръв от плъхове, кал и тор от заклан преди сто години добитък.
Вече се беше успокоила след скандала с Райм и въпреки че имаше още стотици неща, които можеше да му каже, които искаше да му каже, тя си наложи да се съсредоточи върху положението, в което сега се намираше.
Един висок агент в безупречен сив костюм разговаряше с Делрей - двама едри мъже, навели глави в сериозен разговор. Сакс предположи, че той е началникът на манхатънското управление на ФБР, Томас Пъркинс, но не беше сигурна: патрулиращите полицаи нямат почти никакви контакти с Бюрото. Високият агент изглеждаше сериозен, готов за действие и не сваляше поглед от голям план на Манхатън, окачен на стената. Пъркинс кимна няколко пъти, докато Делрей го въвеждаше в ситуацията, после се изправи пред една пластмасова маса с хартиени пликове и се обърна към останалите агенти:
- Моля за внимание... Току-що разговарях с главния прокурор във Вашингтон. Всички знаете за похитителя от летище „Кенеди“. Престъпникът действа необичайно. Отвличането без сексуални подбуди се среща рядко при серийните похитители. Всъщност този е първият подобен случай в Южния район. Като се има предвид възможната връзка със събитията в ООН тази седмица, ще работим в тясно сътрудничество с главната квартира на организацията, Куонтико и канцеларията на генералния секретар. Налага се да се отнесем с изключителна сериозност към този случай. Работата ни се следи на най-високо ниво.
Главният агент погледна Делрей, който продължи:
- Поехме случая от нюйоркската полиция, но ще ги използваме за подкрепление. Полицаят, който е извършил огледа на местопрестъпленията, ще ни разкаже накратко за сцените.
Сега Делрей звучеше съвсем различно. Никаква следа от надутост.
- Водихте ли писмен отчет за уликите? - обърна се Пъркинс към Сакс.
Тя призна, че не.
- Главната ни цел беше спасяването на жертвите.
Това явно не се хареса на агента. В съда много сериозни обвинения се провалят заради пропуски при воденето на документацията за веществените доказателства. Това е първото, за което се хващат адвокатите.
- Съставете пълен списък, преди да си тръгнете.
- Слушам, сър.
„Как само ме гледаше Райм, когато се досети, че аз съм отишла при Екерт и съм го накарала да им вземе случая. Какъв поглед...“
„Моята Сакс го направи, моята Сакс запази сцената непокътната.“
Сакс започна да си чопли единия нокът. „Спри“ - каза сама на себе си. И както винаги, продължи да човърка кожичките си. Болката я успокояваше. Това никой лекар не го разбираше.
Началникът каза:
- Агент Делрей, бихте ли съобщили на колегите какво смятаме да предприемем?
Делрей се обърна към залата:
- В момента наши агенти проверяват главните терористични групи в града и търсят следи, които биха ни завели до свърталището на убиеца. Всички криминолози, всички тайни агенти. Това ще означава отлагане на работата по някои започнати вече разследвания, но решихме, че си струва да рискуваме. Ще действаме бързо. Ще се разделите на групи по шестима, трябва да сте готови да действате при първия подаден сигнал. Имайте пълна готовност за спасяване на заложници и влизане с взлом в укрепени сгради.
- Сър... - прекъсна го Сакс.
Пъркинс се намръщи. Очевидно никой не се беше осмелявал да прекъсне инструктаж преди определеното време за въпроси.
- Да. Какво има, полицай?
- Ами чудех се, сър. Какво ще стане с жертвата?
- Коя, германката ли? Смятате, че трябва пак да я разпитаме?
- Не, сър. Следващата жертва.
- А... не изключваме възможността да има и други мишени на похитителя.
- Той вече е хванал следващата - продължи Сакс.
- Така ли? Началникът погледна Делрей, който вдигна рамене. - Откъде знаете?
- Ами... не съм сигурна, сър. Но на последното местопрестъпление бе оставил улики, а нямаше да го направи, ако не държеше вече поредната си жертва. Или ако поне не възнамеряваше да отвлече някого.