От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

Въпреки всичко детството им никога няма да протече съвсем нормално. Крейг си дава сметка, че тяхната сигурност е реалност благодарение на непрестанната му бдителност тъй както и аз си отварям очите на четири, когато стане дума за сигурността на Махтоб. Директорката на училището, в което ходи Стефани, се съгласила да държи вратите и прозорците заключени. В края на учебния ден Стефани остава в класната стая и чака с учителката си, докато дойде да я вземе един от тримата души, които имат това право Крейг, майка му или снаха му. Ако евентуално един ден Вера се появи отнякъде, персоналът, въоръжен със снимки и подробно описание, ще повика полицията. При все че училището се намира през няколко преки, първокласничката на Крейг никога не се връща заедно със съучениците си, нито излиза да играе навън, ако не я пази някой.

Вкъщи важат същите правила. Крейг позволява на дъщерите си да играят в дома на тяхна съседка, която знае историята им.

Някои прозорци вкъщи са винаги отворени каза Крейг. Наблюдавам ги, докато стигнат у съседите, и после непрестанно ги следя.

Пуска Стефани да кара колело с приятелите си на тихата уличка зад къщата, но без да се отдалечава толкова, че да не може да я наблюдава. Чувства се сигурен, когато момичетата са в къщата на родителите му: те не излизат от басейна в двора. Ето това са границите на неговата малка, лишена от тревоги вселена.

Когато излиза по работа с децата си, Крейг носи у себе си двадесет и два милиметров Магнум деринджър. В къщата си е скрил зареден пистолет във всяка стая, за да не го намерят момичетата. Три пъти седмично звъни на Вера във Фулда. Ако тя отговори, той затваря телефона с приятното усещане, че ги делят шест часови зони.

Има моменти, когато Крейг се пита дали не прекалява с вниманието и предпазливостта си.

167

Някой път направо не мога да повярвам, че го правя. Мисля си: нужно ли е да седя и да наблюдавам... Ами ако Вера е на път в някой самолет? Ами ако е паркирала взетата под наем кола отсреща и ме наблюдава, а аз изляза и оставя децата сами у дома. Белята става бързо.

Той не разчита на случайността. Ако някой хлапак разбие бутилка на автомобилната алея пред дома му, той става да провери какво се е случило. Ако наоколо се върти непозната кола, звъни в полицията.

Това е безкрайно изпитание тъжно каза той. Няма свършване и това си е.

Горчивата истина е, че Вера е и си остава майка на неговите дъщери и едва ли образът й ще избледнее напълно в спомените им. Последното, което Крейг е научил за нея, е, че продава бира и цигари в една будка. На две седмици се обажда на децата си. Обикновено Стефани не иска да говори с нея, но той я води до телефона във всекидневната и пъха слушалката в ръката й.

Помня как се чувствах, когато бях напълно изолиран това е едно наистина ужасно чувство. Като гледам назад и си спомням, сълзите сами рукват от очите ми. Представям си как собственото ти дете взима телефона и ти казва: „Не искам да говоря с теб." Ето защо казвам на Стефани: „Само й кажи едно „здравей", кажи й, че гледаш някой интересен филм и тя ще разбере."