От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

----Понякога ти е доста напрегнато, но винаги си струва ми каза той онзи ден. Не бих се сменил с никого на този свят!

Когато напрежението стане нетърпимо, Крейг си припомня онова магическо спокойствие, обзело го на запад-ногерманската граница през нощта, в която двамата с Франк Корбин седели в колата на паркинга и крояли най-рискования от всичките си планове и когато вероятността да се измъкнат била едно на милион.

Винаги съм вярвал силно в Господ каза Крейг, но сега повече от всякога си мисля, че имам ангел-храни-тел. Тогава, когато пресичахме границата, около мен витаеше нещо, не беше само адреналинът ми! Все едно Господ сложи ръка на рамото ми и каза: „Нищо ти няма. Правиш онова, което трябва. Аз съм до теб."

169

Въпреки непрестанните си тревоги ние с Крейг сме измежду щастливците. Болшинството изоставени родители са нямали такъв късмет. Те прекарват дните си в своите празни домове, а там единствената им компания са спомените и снимките, прашните детски играчки и ръждясалите люлки на двора. На тях обикновено им липсват средства, за да отвлекат повторно децата си, а когато се опитат да си ги върнат по законния ред в някое съдилище в чуждата страна, най-често губят.

В Иран живях в общество, в което нямах право да застана пред съда. Беше съвсем просто: жената и нейните деца са собственост на съпруга. Дори ако бях убедила Муди да се разведем (нещо не съвсем вероятно), съдът щеше да му присъди родителските права над Махтоб.

Въпреки че според ислямския закон майката носи пълна отговорност за децата, докато навършат седем години, всички, които бях питала в Техеран, бяха единодушни: заведа ли дело, ще го загубя. Имах прекалено много черни точки фактът, че не съм мюсюлманка, и нещо още по-жигосващо американското ми поданство. Бях сигурна, че в никакъв случай не мога да спечеля срещу местен жител, при това лекар. (И до ден днешен единствената християнка, спечелила дело за родителски права в ислямски съд и правото да напусне една предимно мюсюлманска страна с децата си, която познавам, е Кристи Хан.)

Когато бащата е изоставеният родител, той може да се сблъска с още една пречка както в родината си, така и в чужбина: предубеждението към мъжа в делата за присъждане на родителските права. В един от всеки пет случая на отвлечени в чужбина деца майката е онази, която отвлича децата, а това означава, че от всеки пет изоставени родители един е баща. Историите на Крейг ДеМар и Рамез Щейх илюстрират факта, че казусът, който разглеждаме, не е нито в защита на майката, нито в защита на бащата, а в защита на родителя. Той също така ни напомня, че само полът на родителя не е достатъчен, за да се определи кой от двамата е по-подходящ да получи родителските права, и че най-важно от всичко е правото на детето на сигурност и стабилност.