Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Как точно?
- Пуши си пурата замислено. Като голям предприемач. И когато ти говори, дръж се така, сякаш го превъзхождаш.
- Как да се държа, сякаш го превъзхождам?
- Отличен въпрос. Тъй като си глупав и не знаеш нищо за нищо, ще трябва да бъдеш уклончив. Да отговаряш на въпросите му с въпроси. Ако те попита: „За или против войната във Виетнам сте?“, отговаряш: „След като ми задавате този въпрос, значи, имате твърдо мнение по темата“. И му наливаш шампанско. Това се нарича „отклоняване на вниманието“.
- Да, пиленце.
- И не ме разочаровай.
- Да, пиленце.
Тамара влезе в къщата, а Робърт обидено седна на един стол от ракита. Ненавиждаше го този Хари Куебърт, тъй наречения крал на писателите, но очевидно и главно крал на превземките. И мразеше да вижда жена си да се впуска в брачни танци заради него. Подчиняваше й се, защото му бе обещала, че тази вечер ще ощастливи малкия Робърт и дори че ще го пусне да спи в стаята й - съпрузите Куин спяха в отделни стаи. Веднъж на три или четири месеца тя приемаше да се съвкупи с него, обикновено след дълги молби, но отдавна не бе имал привилегията да спи заедно с нея.
В къщата, горе на етажа, Джени бе готова. Беше си сложила официална вечерна рокля с буфани, твърде много червило на устните и допълнителни пръстени на ръцете. Тамара огледа роклята на дъщеря си и й се усмихна.
- Чудесна си, миличка. Куебърт направо ще падне, като те види.
- Благодаря, мамо. Не съм ли прекалила?
- Прекалила? Не, идеална си.
- Но нали отиваме само на кино!
- А после? Ако отидете да вечеряте на някое шик място? Мислила ли си за това?
- Няма шик ресторант в Орора.
- Може би Хари е направил резервация за своята годеница в някой много голям ресторант в Конкорд.
- Мамо, още не сме сгодени.
- О, миличка, и това ще стане. Скоро, ще видиш. Целували ли сте се?
- Не още.
- Във всеки случай, ако реши да те поопипа, в името на Бога, не се дърпай!
- Да, мамо.
- И колко мило, дето ти предложи да отидете на кино!
- Всъщност предложението беше мое. Събрах кураж, обадих му се по телефона и му казах: „Хари, прекалено много работите! Хайде да идем на кино следобед“.
- И той каза „да“.
- Веднага! Без да се колебае и секунда!
- Виждаш ли! Все едно че е било негова идея.
- Винаги ме гризе съвестта, че го безпокоя, когато пише. Защото пише текстове за мен. Знам, видях един. В него казваше, че идва в „Кларкс“ само за да ме вижда.
- О, миличка! Толкова е вълнуващо!
Тамара грабна кутия с грим и намаза лицето на дъщеря си. Думите й я накараха да се размечтае. Той пишеше книга за нея - скоро всички в Ню Йорк щяха да говорят за „Кларкс“ и за Джени. Сигурно щеше да има и филм. Каква чудесна перспектива! С този Куебърт всичките й молитви щяха да бъдат чути. Колко хубаво правеха, като живееха като добри християни, ето че бяха възнаградени. Тамара мислеше с пълна скорост - непременно трябваше да организира градинско празненство идната неделя, за да придадат официален характер на евентуалния годеж. Срокът беше кратък, но нямаше време - в по-следващата събота беше летният бал и тогава целият град, смаян и изпълнен със завист, щеше да види Джени под ръка с големия писател. Затова трябваше приятелките й да видят дъщеря й и Хари заедно преди бала, за да може слухът да обиколи Орора и вечерта на бала двамата да бъдат в центъра на всички разговори. Ах, какво щастие! Толкова се беше тревожила за дъщеря си - можеше да се обвеси на врата на някой шофьор на камион. Още по-лошо на някой социалист. Още по-лошо - на някой негър! Потръпна при тази мисъл - нейната Джени и някой ужасен негър. Внезапно я обзе страх - много големи писатели бяха евреи. Ами ако Куебърт беше евреин? Какъв ужас! Може би дори евреин социалист! Съжали, че евреите са с бяла кожа, която ги прави невидими. Черните поне имат почтеността да бъдат черни, за да могат ясно да ги различават. Докато евреите бяха коварни. Усети, че й се свива стомахът. След аферата „Розенберг“ много я беше страх от евреите. Нали те бяха дали атомната бомба на Съветите. Как да разбере дали Куебърт е евреин? Внезапно й хрумна нещо. Погледна часовника си - имаше време точно колкото да отиде до универсалния магазин, преди той да дойде.
В петнайсет и двайсет един черен шевролет „Монте Карло“ спря пред къщата на семейство Куин. Робърт Куин с изненада видя Хари да слиза от него - беше модел, който Робърт особено харесваше. Забеляза също, че големият писател бе в ежедневно облекло. Въпреки това тържествено го поздрави и веднага му предложи да пие нещо, пълно с шикост, както го бе научила жена му.