Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Шампанско? - изрева той.
- Ами, честно казано, не съм много по шампанското - отвърна Хари. - Може би една бира, ако имате...
- Става! - свойски възкликна Робърт, внезапно въодушевен.
С бирата беше наясно. Имаше дори една книга с всички бири, които се произвеждаха в Америка. Побърза да извади две изстудени бутилки от хладилника и обяви пътьом на двете дами горе на етажа, че не-чак-толкова-големият-Хари Куебърт е пристигнал. Седнали под навеса, с навити ръкави, двамата мъже се чукнаха с бутилките и заговориха за коли.
- Защо „Монте Карло“? - попита Робърт. - Искам да кажа, като се има предвид положението ви, можете да си изберете който и да е модел, а вие вземате „Монте Карло“...
- Това е спортен модел и в същото време е практичен. А и ми харесва силуетът му.
- И на мен! За малко да си купя такава миналата година.
- Трябвало е да си купите.
- Жена ми не искаше.
- Трябваше да купите колата и след това да я попитате.
Робърт се разсмя. Всъщност този Куебърт беше твърде непосредствен, приятен и главно много симпатичен. В този момент се появи Тамара в ръце с това, което бе ходила да купи от универсалния магазин - плато със сланина и свински колбаси. Извика с пълен глас: „Добър ден, господин Куебърт! Добре дошли! Искате ли малко свинско?“. Хари я поздрави и си взе парче колбас. Като видя гостенина си да яде свинско, Тамара усети да я обзема сладко чувство на облекчение. Съвършеният мъж - нито негър, нито евреин.
Успокоена, тя забеляза, че Робърт си е свалил връзката и двамата мъже пият бира направо от бутилката.
- Но какво правите? Не пиете ли шампанско? Ами ти, Робърт, защо си се разгърдил такъв?
- Топло ми е! - оплака се Бобо.
- Аз предпочитам бира - обясни Хари.
Тогава се появи Джени, твърде официално облечена, но великолепна във вечерната си рокля.
В същия момент на Теръс Авеню 245 преподобният Келерган завари дъщеря си разплакана в стаята й.
- Какво става, миличка?
- О, татко, толкова съм тъжна...
- Защо?
- Заради мама.
- Не казвай това...
Нола седеше на пода с очи, пълни със сълзи. На преподобния много му домъчня за нея.
- Хайде да отидем на кино - предложи той, за да я утеши. - Ти, аз и огромен плик с пуканки! Прожекцията започва в шестнайсет часа, имаме време.
- Моята Джени е много специално момиче - обясни Тамара, до-като Робърт се възползваше от това, че жена му не го гледа, и се тъпчеше с колбаси. - Представете си, още на десет години беше вече кралица на всички областни конкурси за красота. Спомниш ли си, Джени, миличка?
- Да, мамо - въздъхна Джени смутено.
- Я да разгледаме старите албуми - предложи Робърт е пълна уста, изпълнявайки ролята, която жена му го бе накарала да научи.
- О, да! - въодушеви се Тамара. - Албумите!
И побърза да донесе купчина албуми, в които бяха запечатани двайсет и четирите години живот на Джени. Докато обръщаше страниците, не пропускаше да възкликне: „Но кое е това чудесно младо момиче?“. И двамата е Робърт отговаряха в един глас: „Това е Джени!“.
След снимките Тамара нареди на мъжа си да напълни чашите е шампанско, после се реши да заговори за градинското празненство, което смяташе да устрои следващата неделя.
- Ако сте свободен, елате да обядвате с нас идната неделя, господин Куебърт.
- С удоволствие - отвърна той.
- Не се безпокойте, няма да е нещо много официално. Искам да кажа, знам, че сте дошли тук, за да сте далече от светската нюйоркска суетня. Ще бъде просто обяд на открито с добре възпитани хора.
В шестнайсет без десет Нола и баща й тъкмо влизаха в киното, когато черният шевролет „Монте Карло“ спря отпред.
- Иди да запазиш места - каза Дейвид Келерган на дъщеря си, - а аз ще взема пуканки.
Нола влезе в салона в момента, в който Хари и Джени влизаха в киното.
- Иди да запазиш места - каза Джени на Хари, - аз ще мина през тоалетната.
Хари влезе в салона и сред тълпата посетители едва не се сблъска с Нола.
Когато я видя, усети, че сърцето му ще се пръсне. Нола толкова му липсваше.
Когато го видя, усети, че сърцето й ще се пръсне. Трябваше да поговори с него. Ако ходеше с тази Джени, трябваше да й каже. Имаше нужда да го чуе от устата му.
- Хари - каза тя, - аз...
- Нола...
В този момент Джени изскочи от тълпата. Като я видя, Нола разбра, че е дошла с Хари, и избяга от салона.
- Добре ли си, Хари? - попита Джени, която не бе видяла Нола. - Имаш особен вид.
- Да... аз... ей сега се връщам. Запази ни места. Отивам за пуканки.
- Да! Пуканки! Поискай с много масло.
Хари мина през летящите врати на салона и зърна Нола да пресича фоайето и да се качва нагоре към балкона на първия етаж, който бе затворен за публиката. Затича се по стълбите, за да я настигне.