![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
– Аллах! – повторно се разнесе викът.
Прогърмя още един залп. Разтресоха се. Есма отново занарежда молитви.
Тъкмо Михримах се накани да попита какво е това, когато Хъзър Реис й обясни:
– Топовни салюти във ваша чест, принцесо! Моряците ви поздравяват с „Добре дошла!“.
След малко вече седяха в каютата на Хъзър Реис. Цялата задна стаи беше остъклена, от край до край. В центъра – голяма маса с натрупан върху нея книжни рула и много непознати уреди. Леглото на Реис бей отдясно.
Михримах тръгна директно към стъклената стена.
– Потеглихме ли, Реис Баба?
– Да, принцесо. Поисках разрешение от нашия господар да направим една малка разходка. Преди да се сбогуваме с нашата принцеса, ще поплаваме около час.
Михримах се загледа в бавно приплъзващия се назад горист хълм. Новият дворец се очертаваше смътно в сянката от дърветата.
– Спомняш ли си, Есма? – обърна се тя към гувернантката. – Двете с теб наблюдавахме корабите оттам. А сега гледаме натам от кораб, и то от флагманския кораб на Хъзър Реис.
Момичето само кимна с глава, но така красноречиво, че беше ясно какво иска да каже: „Жалко, че не наблюдаваме пак оттам!“ Половин час да пътува с лодка, после, хваната за въжетата на мокра и тясна лодка, да я качват на този огромен кораб, на всичкото отгоре да прибавим и ужасните топовни гърмежи, а сега да усеща отдолу и непрестанно люшкане на надигащото се и спадащо море – всичко това й беше дошло в повече. Плюс това предстоеше и слизане. Как ли щяха да слязат от този кораб?
В същото време Михримах се опитваше да заличи от паметта си огнените очи, които срещна преди малко на палубата. Сложи ръка върху рамото на хванатата за масата Есма, опита се да я успокои, да я окуражи. Може би ако си ангажираше вниманието с други неща, щеше набързо да го забрави.
– След малко отново ще излезем на палубата, принцесо – каза Хъзър Реис - Не съм забравил обещанието си пред вас. Ще полетите върху вълните! Но преди това желая да изпиете нещо топло.
Обърна се и погледна към Есма.
– Тази госпожица има огромна нужда от това. Струва ми се, че доста се с поуплашила.
– Вие никога ли не сте се страхували, Реис Баба?
Едва го изрече – и вече съжали. Хвана я яд на себе си: „Как може да задава подобен въпрос на моряка, прославен с храбростта си над седем морета?“.
Реис поглади червената си брада и се усмихна:
– Страхувал съм се, принцесо.
Даже и Есма не очакваше такъв отговор.
– Не вярвам! – поклати глава Михримах. – Шегувате се. Как е възможно Хъзър Реис да се страхува?
– Страхува се.
Михримах не откъсна поглед от очите му.
– От какво? От какво се страхувате?
– От предателството! – не се поколеба дори за миг Реис. – Страх ме е от предателство.
– Ние ви познаваме като храбрец, който не се бои от нищо.
– Предателството е работа на дявола, принцесо. Проваля живота. Убива. Изпепелява огъня. Отнема и славата, и честта на човека.
Михримах се замисли и пристъпи към стъклената стена отзад на каютата. Предателството беше нещото, от което най-много се страхуваше и майка й. От мига, когато я чу за пръв път от устата на Хюрем, тя се стряскаше дори само от произнасянето на тази дума.
– Нашите деди ни учеха така: „Колкото и храбро да ти е сърцето, трябва да се страхуваш от предателство и клевета“. Имали са право.
– Извършвали ли са предателство спрямо вас?
Реис кимна с глава:
– Опитахме горчилката на предателството.
– Ще ми разкажете ли? – приближи се Михримах към леглото му. Хъзър се замисли за миг: „Има ли смисъл да развалям изживяното от принцесата щастие с такива грозни приказки и спомени“.
В този момент на вратата се почука. Хъзър Реис забеляза, че принцеса Михримах скочи от мястото си. Сети се за странния й вид на палубата преди малко. „Това момиче като че ли за миг не беше на себе си - му мина през ума. – Може да се е стреснала от ненадейното почукване".
Докато капитан Баба не изрече „Влез!“, вратата не се отвори. Михримах отново усети как сърцето й се разтуптя. Сама забеляза, че й се прииска, като се отвори вратата, в каютата да влезе той. Изпадна в паника.
Вратата се отвори бавно, със скърцане и... Влезе друг моряк с поднос в ръце.
Не беше той!
Михримах изпита странно усещане, нещо смесено между облекчение и разочарование.
– Горещ сироп с канела!
Дойде на себе си едва от докосването на Есма:
– Моля?
– Горещ сироп с канела. Ще ви се отрази добре, принцесо!
Хъзър Реис не можеше да си обясни на какво се дължи тази нейна разсеяност през последните десетина минути. „Сигурно е от вълнение. Днес изживява онова, което си е мечтала от години“.