![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
Още два пъти притичва Хюрем до мъжа си и обратно. Най-накрая Султан Сюлейман се смили.
– Добре! – произнесе се той. – Да не се оформя свита от придружители. Дъщерята на великия султан Сюлейман – Михримах, ще отиде сама при Хъзър Реис!
Хюрем отново литна от радост. Това беше страхотен изпит за влиянието на дъщеря й върху баща си. Михримах издържа и него. „Браво на моето момиче!“ – възкликна си тя негласно на излизане от Негово Величество господаря. Миг след като Хюрем си тръгна, Сюлейман извика неговия секретар.
– Виж, ага! – смръщи вежди. – Нашата дъщеря утре ще посети корабостроителницата. Няма да има придружаваща свита.
Не обърна внимание на ококорените му от страх очи и продължи:
– Принцеса Михримах ще отиде сама. Да се извърши съответната подготовка!
Докато личният секретар обмисляше как да се противопостави, господарят се разсмя:
– Нека тя да си мисли, че е сама! А ти незабелязано ще вземеш всички необходими мерки. По същия начин да се подготви и Хъзър Реис. Правете, струвайте каквото си щете, но дъщеря ни за нищо на света не трябва да ви вижда и усеща. Ясно ли е? Нека вярва, че сама е слязла до корабостроителницата.
Мъжът се успокои, поклони се десетки пъти и се оттегли.
А в това време султан Сюлейман се размисли: „Колко грижи ми създават тези две жени – въздъхна той. – Отдавна не можем да скършваме на две думата на майката. Сега пък дъщерята ми се качи на главата. Няма ли да мога най-после да кажа „не“ на тези две красавици?“
Стана, загледа се в разцъфтяващите дървета и промълви:
– Сигурно няма да мога!
***
Когато сутринта двете с Есма се качиха в дворцовата карета, Михримах си мислеше, че всеки момент може да припадне от вълнение и щастие. Това бе първото й самостоятелно излизане от двореца. Вярно, беше ходила до Стария дворец да се види с Гюлбахар и Мустафа, но тогава я следваше цяло шествие от придружители. Разбира се, имаше си и тайното бягство до „Айя София“. Обсебена от желанието да види онова кубе отвътре – въпреки настойчивите опити на Есма да я откаже, – един ден се преоблече в други дрехи, прекоси коридорите и тайните проходи, познати единствено на прислугата, и се измъкна от двореца. Но той, не се броеше. За пръв път излизаше официално от двореца сама.
Разбира се, без да се броят Есма и чернокожият началник на харема, за когото майка й отсече: „Без Джафер – никога!“.
И все пак се усети волна като птица. Имаше чувството, че само като отвори вратичката на каретата и – пъррррр! – ще изпърха с криле и ще изхвърчи. Душата ликуваше от възторг най-вече при мисълта, че ще се качи в кораба на Хъзър Реис, който летеше по вълните и за когото нямаше непребродено море. Ако не сега, все някой път върху палубата на този кораб – кораба на Реис Баба – тя щеше да разпери крила и да литне като чайка.
Каретата излезе през главната порта. Кочияшът изплющя с дългия кожен камшик. В лек тръс конете се заспускаха по надолнището. „Сама съм! - помисли си Михримах. – И отивам да летя над морето!“
***
Когато в лодка с осем чифта гребла Михримах се плъзна по морето към големия тримачтов кораб с червения корпус, дъхът й секна. Това бе сън.
В лодката седеше до гувернантката и гледаше само напред, за да избегне очите на грамадния Реис с червената брада, който я наблюдаваше внимателно. Накани се да му каже нещо, но се отказа. И без това нищо не й идваше наум.
Когато отиваха към лодката с осемте чифта гребла, чу Есма да мърмори, навела глава с такова отчаяние, като че ли отиваше на смърт. Не спираше да реди молитви. „Пази боже!“ – си рече Михримах. В този момент никак не й се искаше Хъзър Реис да си помисли, че се е изплашила и тя. Незабелязано сръга момичето с лакът. Есма моментално млъкна.
Михримах не се страхуваше. Но се вълнуваше както никога досега.
Хъзър Реис щеше да я качи на флагманския си кораб, победител в толкова много битки. Вдигна глава и се загледа в червения му корпус, който се извисяваше нагоре като някой исполин.
Последва я и Есма.
– За нищо на света няма да се кача на това нещо! – прошепна в ухото на Михримах.
Тя беше уплашена толкова много, че вътрешната й съпротива прозираше дори и в погледа. Вярно, височината на кораба обезпокои и Михримах. Възможно ли беше да се изкатери човек толкова нависоко? „Няма да мога!“ – помисли си тайно и тя. Различаваше се от Есма по ум и разум. Още от малка майка й я бе научила да се преборва със страха най вече с ум и разум.