Света троица [Войните на Розите-2]

Солсбъри приближи задъхан до сина си и сложи ръка на рамото му.

— Крал Хенри е само ранен, макар че не е изключено да умре — каза му. — Браво, добре се справи. Само благодарение на теб, че успя да пробиеш в града, имаме този завършек на деня. На теб и никой друг.

— Къде е Йорк? — попита Уорик, без да изпуска от очи Пърси и Егремонт. Двамата мъже сякаш не забелязваха битката около себе си. Пърси отново му посочи откритата за бягство улица. Някои от пазачите на Пърси сведоха глави, когато им заповядаха да придружат сина му. Най-смелият от тях хвана Томас, лорд Егремонт, за ръцете и го задърпа назад, макар че той се противеше и викаше баща си по име. Старецът обърна гръб на сина си и пак застана с лице към редиците на Невил. Уорик тихо изруга под носа си. Може и да си въобрази, но граф Пърси сякаш го погледна в очите и своевременно вдигна високо глава с изражение, в което се четеше горчивина и достойнство.

— Йорк се е оттеглил в манастира, несъмнено да плаче или да се моли за краля — отвърна Солсбъри. — Няма значение. Нашата работа е тук — той шумно пое въздух и напълни дробовете си, за да избълва заповедта.

— Смажете ги! Крещете „Солсбъри“! Крещете „Уорик“! Крещете „Невил“! И ги убийте всичките!

Битката стана по-напрегната, подпомогната също и от напускането на онези войници на Пърси, които тръгнаха с Егремонт. Уорик видя как дребният мъж с тънкия кинжал се шмугва между двама биещи се рицари, намирайки пролука, сякаш знаеше предварително как точно ще се обърнат. Мечоносецът на Пърси се пъхна между мъжете в схватка като сянка, финтира наляво, преминавайки през втората редица, когато един войник се завъртя в грешната посока. Само за миг той премина и вече се изправяше с лице към тях. Трънинг скочи към Солсбъри, но Уорик и Джон Невил видяха опасността. Те посрещнаха удара му с протегнати напред мечове и Трънинг падна пронизан. Дори и тогава, мъжът се захили през окървавените си зъби и се пресегна, за да набучи с тънкия си кинжал Джон по рамото. Той извика от болка, докато онзи въртеше острието и се смееше, а през това време струя кръв бликна и се разля по излъскания метал. Уорик изтегли меча си и с рязко движение го заби във врата на Трънинг, като го остави да падне.