Света троица [Войните на Розите-2]

— Тогава трябва да я изискам. Свободно дадената ми прошка за всичко, което се случи днес. За мен и за всеки мъж с мен. Нарекоха ме предател, Ваша Светлост. Няма да позволя това отново.

Хенри се свлече и доспехите на гърба му задраха в камъка, когато се смъкна там, където бе лежал преди. Знаеше, че животът му виси на косъма, който представляваше търпението на мъжа пред него, и волята му се пречупи — сякаш беше камък, погълнат от приливната вълна.

— Както кажеш, Ричард. Няма да те смятам за виновен за нищо от това, което си направил. Прав си, разбира се. Както кажеш.

И очите му премигнаха и се затвориха. Йорк усети как хирургът прави крачка напред и е готов да приближи. Вдигна ръка, за да го задържи. Пресегна се и постави ръката си в ръкавица върху бузата на краля.

Хенри внезапно отвори очи при допира на студеното желязо.

— Кой е това? Още ли си ти, Ричард? Какво искаш от мен?

— Вие сте моят крал — отвърна тихо Йорк. — Моля само да стоя до рамото ви. Имате нужда от добри съветници, братовчеде. Имате нужда от мен.

— Както кажеш — отговори Хенри с глас малко по-силен от издихание, докато ужасяващата умора му отне и последните остатъци воля.

Йорк кимна доволен. Стана на крака и още не можеше да отлепи погледа си от краля.

Тогава Бъкингам се опита да говори. Изломоти думите така, че нова кръв бликна от устата му.

— Кралят е добър човек. Твърде добър, Ричард. Аз ще те нарека предател, ако той не го стори.

Йорк едва успя да разбере думите му. Можеше да не обърне внимание на ранения херцог, но поклати глава.

— Думите ти са вятър и плява, Бъкингам. Ще бъдеш арестуван. Подозирам, че гаранцията, която ще платиш за освобождението си, ще покрие всичките ми разноски.

Нов изблик излезе от подутата и разранена уста на херцога, който се напъваше да говори ясно.

— А в какво престъпление ще ме обвиниш? Че съм служил на краля си ли?

— Че си застанал срещу верните му лордове, Бъкингам. Ти се изправи срещу Йорк и Солсбъри, когато се опитахме да спасим краля от отровните му съветници. Мисля, че никога вече няма да говориш ясно. Разсечен език е достатъчно голямо нараняване, но ако ми говориш така остро, туй няма да е краят на днешните ти страдания.

Бъкингам се опита да изругае, но от разсеченото му небце рукна нова кръв и думите останаха неразбираеми.

— Кралят е жив и ще живее — силно изрече Йорк. — Аз съм лоялен към рода Ланкастър.

Той дари разпенения херцог на Бъкингам с една тънка усмивка, после се обърна кръгом и се върна към кораба на църквата, където повика хората си.