Света троица [Войните на Розите-2]

Това беше денят на Йорк, Маргарет не се съмняваше. Съпругът ѝ вървеше като затворник пред екзекуторите си и тя изпитваше болезнено желание да иде напред и да застане до него. Но нямаше избор освен да ходи отзад и да се взира в гърба му, сякаш можеше да се пресегне и да го успокои единствено с любовта и мислите си.

Древната катедрала „Сейнт Пол“ се издигаше пред тях и там, още далеч преди изгрев-слънце, се бе събрало дори по-голямо людско множество, което чакаше да види как кралят ще приеме короната си от ръцете на Йорк. Не съществуваше по-голям символ на властта и Йорк почувства как духът му литва към небето, щом масивната сграда се показа. Господ и добрият късмет бяха съпътствали него и рода му. Ако раната на Хенри беше само милиметри по-близо до гърлото му, принц Едуард щеше да стане крал. Но сега нещата стояха така, че крал Хенри беше жив, а Йорк щеше да управлява. Той благодари на Бога за това, спомни си, че бе поръчвал непрекъснато да отслужват литургии в знак на благодарност за късмета му.

На Уорик дадоха Капитанството на Кале, това богато пристанище, в замяна на участието му в акцията по спасяването на крал Хенри при Сейнт Олбънс. Солсбъри отново зае службата на лорд-канцлер на краля, макар че истинската му награда дойде със смъртта на лорд Пърси и победата му в междуродовата им война с Нортъмбърланд. Йорк беше поискал и му бяха дали титлата Констабъл на Англия, с власт да управлява от името на краля. И може би най-важното — Хенри хрисимо бе подписал амнистия за всички, участвали в битката, опрощавайки вината им и изчиствайки всяко петно от честта им. Родовете Йорк и Ланкастър се бяха преродили — заедно — в този летен ден със синьо небе.

Маргарет вдигна поглед към мъжа, когото мразеше с такава сила, с каквато би изстискала и от камъка вода. След като фарсът приключи с марионетните си игри, където короната се подава на краля от нечисти ръце, тя щеше да види кой стои зад нея и Хенри. Когато тълпите се приберат по домовете си и настъпи тишина, тогава щеше да разбере. Много неща бе научила, откакто като момиче дойде в Англия. Няма да бърза да пристъпва към действие, няма да прибързва. Но когато времето настъпи, ще предприеме своя ход.