Света троица [Войните на Розите-2]

Мъжете, на които заповяда да го изнесат на безопасно място, бяха останали край вратите на манастира, предпочитайки това тихо уединение пред мисълта да се върнат към опасностите на битката. Едуард Марч стоеше притеснен сред тях — рангът и младостта му бяха твърде голяма пречка за преодоляване. Мъжете застанаха мирно, като видяха как Йорк се тътри към тях, очукани и изнурени войници, които вече се бяха били през деня, но въпреки това изглеждаха засрамени, че ги намират тук, далеч от боевете. Йорк едва ги забелязваше. Мисълта му бе заета с онова, което ще открие зад масивните каменни стени. Абатът не се виждаше никъде наоколо, въпреки това неговият манастир представляваше свещена земя — убежище. Той потръпна под доспехите си, когато неговите хора разтвориха огромните порти и прекрачиха прага. Синът му приближи с обнадеждено лице. Йорк поклати глава. Не знаеше нито какво ще намери в манастира, нито какво ще направи.

— Не, Едуард, остани тук — той влезе вътре и изчака да затворят вратите зад гърба му. Погледна нагоре.

Невероятни проблясъци от цветове посрещнаха погледа му от всички страни, всяка оцветена колона и стена искаха вниманието му. Огромно изображение на Христос на кръста привлече очите му, в пищни нюанси на червеното, синьото и златното, толкова ярки, че все едно бяха направени само преди дни. Други сцени от Библията бяха пресъздадени на едно огромно платно, което се простираше пред него в ярки, цветни шарки. Дъхът му секна от изумление. Изведнъж осъзна, че стои там в омърляните си доспехи и гледа по протежение на дългия църковен кораб пред него и към червеното каменно разпятие. Пред него имаше олтар, където, като прекършена кукла, лежеше кралят. Край Хенри стояха само двама души, далечни фигури, които извърнаха белите си лица към мъжа, който влизаше вътре като вълк в кошара с агнета.

Йорк поспря на прага, подпря щита си о каменната колона, извисяваща се към невероятно високия таван над главата му. С изтръпнали от болка ръце той развърза меча и ножницата си, постави ги до щита и изправи гръб. Главата на рода Ланкастър лежеше безпомощен в краката му, братовчед, произхождащ от същия войнствен крал на Англия и получил трона с преднина само от един син. Йорк вдигна глава и отказа да изпита страх, представяйки си сцени как прокълнатите пропадат в огнения ад. Доспехите му проскърцваха и стъпките му отекваха силно, докато прекосяваше дължината на църквата и се взираше в латинския кръст.

Трябваха му стотина крачки, за да стигне до краля на Англия. Хенри беше жив, опрял гръб на олтара и седнал върху студения каменен под с единия крак подпрян нагоре. Йорк знаеше, че той го наблюдава как се приближава. Лицето на по-младия мъж беше толкова бяло и изсмукано, че плътта му приличаше на фин лен. Металната яка и раменниците бяха свалени, а вратът и едната подмишница бяха плътно бинтовани. Хирургът, Скрътън, се отдръпна, когато Йорк приближи, сведе глава и стисна длани в молитва.