Света троица [Войните на Розите-2]

Уорик погледна със страх назад при шума от стъпки, после си отдъхна, като видя орлите и кръстовете, и червените диаманти по щитовете на бащините си рицари. Зърна брат си Джон и по-младият мъж му кимна — личен момент на споделено задоволство насред хаоса на целия ден. Изправиха се срещу мъжете, които бяха нападнали сватбарите на Джон, и Уорик сведе глава, за да покаже, че признава правата на брат си.

Солсбъри беше довел двеста или триста от най-добрите си воини на улицата, като остави останалите биещи се групи сами да подсигурят завземането на града. Някъде по-нататък изсвириха рогове, но Солсбъри не им обърна внимание и изкрещя нови заповеди, щом се присъединиха към червенодрешковците на Уорик и заедно с тях се насочиха към врага.

Изправен пред тази нова вълна напиращи войници, Хенри Пърси, граф на Нортъмбърланд, се почувства изнемощял. Беше принуден да отстъпва по главния път, атакуван отново и отново. Бяха избили шлема от главата му и бялата му коса се вееше на мокри от пот кичури. Лицето му беше посивяло и имаше вид на човек, дето едва ли ще има сили да вдигне меча, който държеше с две ръце. Двамата със сина му Томас стояха във втората редица воини на Пърси, пищно облечени в синьо и жълто. Главата на фамилия Пърси щеше отдавна да е посечен, ако не беше един дребен и жилав мъж в ризница, който се биеше с тънък като игла кинжал. Трънинг не допускаше никой близо до господаря си, преди да се е втурнал и да го е пробол в окото или в някоя става с ужасяваща точност. Той носеше отговорността за половин дузина от проснатите на улицата тела и какво ли не би дал Уорик сега само за един от стрелците, които беше оставил отзад, когато се юрна към площада.

Силите на Пърси отново отстъпиха и от лявата им страна вече се откри страничната улица. Уорик дочу как графът подвиква на войниците си, че се изправят пред онези, дето са убили краля. Стресна се, като чу това. Думите на стареца дадоха нови сили на хората му, те настъпиха срещу им и завоюваха обратно няколко ярда земя. Прясна кръв потече от рицарите в доспехи и капеше по студената улица.

Уорик гледаше как воините на баща му ръгаха с пиките си през щитовете, пронизваха и намушкваха, докато те не излязат обратно червени, после започваха отново. Видя как граф Пърси спори с Егремонт, старецът избутваше сина си и му сочеше открития път в ляво. Егремонт, целият зачервен, не искаше да тръгне. Баща му го прегърна и грубо го избута да върви.