Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
Този сензационен жест трябваше да му покаже, че съм до него, особено в онези тежки дни. Възмущавах се, че всичките блюдолизци и лицемери, които обикновено пълзяха в краката му, сега се осмеляваха да го критикуват. Моите унгарски приятели споделяха възмущението ми – верният Ференц Деак ме посрещна на гарата с думите:
– Смятам, че би било проява на малодушие да обърнем гръб на унгарската кралица, след като бяхме близки с нея, докато делата на династията вървяха добре.
Докато той говореше, аз отново усетих върху себе си настойчивия поглед на Дюла Андраши. Той ме докосваше с очи, обгръщаше ме отвсякъде, проникваше под кожата ми. Трудно ми бе да съсредоточа вниманието си върху Деак и да му благодаря за приятелството с добре обмислени думи. По-късно щях да имам време да се обяснявам с обаятелния граф, който никога не бе напускал мислите ми въпреки угнетяващата ситуация и безбройните проблеми през тази ужасна година.
Първоначално обаче хвърлих енергията си в спешната задача да убедя унгарците в добрите намерения на императора. Ако Деак и Андраши ще бъдат водачите в едно бъдещо либерално унгарско правителство, ползващо се с благоволението на Франц Йозеф, то следваше това да се обясни най-напред на собствения им народ. Защото мнозина се бяха ориентирали накъде духа вятърът и бяха започнали изведнъж да флиртуват с почти забравените революционери, без да разбират, че само единството с императора обещаваше истински мир.
Усилията ми се саботираха от две страни. Първо, от унгарските патриоти, които надушваха в конфликта между Австрия и Прусия ненадейния шанс за пълна самостоятелност. Второ, налагаше се отново и отново да опровергавам съмненията на Франц Йозеф. Без мен той беше изложен без защита на антиунгарското влияние на двореца и скоро започна да реагира с раздразнение на всяко предложение, идващо от Унгария, с презумпцията, че едно либерално правителство в Буда и Пеща би било не по-малко лошо от окончателния крах на Хабсбургската монархия.
За него беше непоносима дори мисълта да удостои с частна аудиенция бунтовник, когото лично бе осъдил на смърт през 1849 година. Моето предложение да назначи Андраши за външен министър в новото правителство на Унгария пък съвсем го ужаси. Да не съм се сближавала много-много с него, телеграфира ми припряно веднага след като бе получил писмото ми.
Наложи се да използвам цялото си влияние, за да опровергая опасенията му. Стигнах дори дотам, че включих в играта и Рудолф, на когото исках един ден да кажа, че не нося вина за нещастията на баща му. Отговорът на Франц Йозеф звучеше леко примирено: „Е, добре, ще го изслушам спокойно и ще го оставя да говори, а после ще го поразпитам хубавичко, за да видя дали мога да му имам доверие."
Когато научи за това, граф Андраши сведе красивата си глава в знак на признателност за усилията ми:
– Провидението е било благосклонно към страната ми, когато е насочило погледа на императора към прелестната баварска принцеса.
По-късно си спомних тези думи, когато приказката за „красивото провидение", на което Унгария дължала толкова много, тръгна от уста на уста.
Както можеше да се очаква, срещата на двамата толкова различни мъже първоначално донесе чисто дипломатически успех. Предполагах, че външността, гордостта, пламенният темперамент и харизмата на унгареца са смутили императора повече, отколкото политическите му планове. Мъжете от сорта на Дюла Андраши не четяха документи, те действаха. От същото тесто бяха замесени героите на този свят – за разлика от предпазливите императорски чиновници. Неминуемо Франц Йозеф се бе стъписал от подобно изобилие на мъжествена енергия и храброст, противоречащо на собствения му характер.
През следващите месеци се отдадох на уморително сноване между Виена, Буда и Пеща. Опитвах се да влияя върху събитията в мой интерес, но успехът се бавеше.
Междувременно непосредствената военна опасност за Виена бе предотвратена, ала боевете в южната част на империята продължаваха, а Бохемия страдаше най-тежко под пруската окупация. Всички тези обстоятелства ми даваха аргументи за оставането ми в Унгария. Първите информации за условията, които Берлин диктуваше на императора, ме накараха да онемея.
Не стига, дето Австрия вече нямаше да бъде част от Германия, ами трябваше и да плати двайсет милиона талера за този срамен мир. По изключение споделях възмущението на виенската аристокрация от позорния пакт, както и тъгата й заради края на някогашното ни отечество. Не можех да си представя, че вече няма да се наричам германка.