Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
Лошите известия ни засипваха толкова бързо, че оставих децата при баба им в Бад Ишъл и незабавно се върнах при Франц Йозеф във Виена. Опитът от миналото ме караше да се опасявам, че и този път ще се наложи да оборудваме болници за ранените. И не се излъгах. Саксония и Бохемия първи паднаха в жертва на Прусия. На 3 юли 1866 година Австрия и Прусия се изправиха една срещу друга на бойното поле при Кьониггрец. В онзи ден под знамената ни се сражаваха невъобразим брой войници – 450 000. Ала въпреки числовото превъзходство войските на императора и на неговите съюзници претърпяха съкрушително поражение.
Първоначално знаехме за ужасните подробности единствено от телеграмите. После на Северната гара пристигнаха първите влакове с ранени и злощастието на тази война ни връхлетя с пълна сила. Благодарих на Бог, задето бях оставила децата в Бад Ишъл, защото се говореше, че победоносните пруски войски възнамерявали да настъпят към Виена. Всеки, който можеше да си го позволи, избяга от града. Страстите бяха възбудени до крайност, всичко вреше и кипеше; наложи се дори спешно да опаковат документацията от „Хофбург" в безброй сандъци и заедно с най-ценните предмети от съкровищницата и от библиотеката да я изпратят с кораб на сигурно място, в Буда и Пеща.
Сред министрите, генералите и служителите на Франц Йозеф настъпи тягостна неразбория. Издаваха се противоречиви заповеди, а скудоумието на раздутия административен апарат, в който и най-некадърните се стремяха към постове и титли, ускори всеобщия крах. Тромавата администрация на старците, която майката на императора бе изградила и управлявала, се оказа още по-неспособна и по-безпомощна, отколкото предполагаха дори най-строгите й критици.
– В нищо не ми върви – самообвиняваше се Франц Йозеф, но накрая не му остана друго, освен да се съгласи на задушаващия мир с краля на Прусия. Беше принуден да приеме разпускането на Германския съюз32 и да понесе реорганизацията на Германия без Австрия, под пруско ръководство. Въпреки това опасността не беше отминала напълно.
Хитрият стратег Бисмарк подкрепяше онези сили в Унгария, които работеха против Андраши и Деак и ратуваха за тотално отделяне от Австрия. Привържениците на тази опозиция се множаха с всеки изминал ден. Ако следващата революция избухнеше в Унгария, щеше да възникне второ военно огнище, което отслабената и без това династия на Хабсбургите нямаше да преживее. Според мен имаше една-единствена възможност в последния момент да се повлияе на нещата в наша полза, затова не се поколебах да изложа предложението си на императора.
– Позволи ми да замина за Буда и Пеща с престолонаследника и сестра му. Унгарците ме харесват. Ако императрицата избяга с децата си и потърси тяхната закрила, това ще бъде апел към рицарството и гордостта им.
Франц Йозеф беше толкова отчаян, че без особени дискусии се съгласи с плана ми. Доведоха Рудолф и Гизела от Бад Ишъл във Виена. Протестът на ерцхерцогинята срещу пътуването ни остана нечут. В случая с Кьониггрец императорът също бе принуден да признае, че съветите на мъдрата му майка невинаги му носеха полза. Та нали именно тя най-горещо му бе препоръчала всички онези надути аристократи и генерали, които така плачевно се бяха провалили на бойното поле и в дипломацията, представяйки ги за уж умни глави и надеждни съветници.
„Когато целият свят е срещу теб и нямаш нито един приятел, изгледите ти за успех са сведени до минимум. Трябва обаче да се съпротивляваш, докато можеш, да изпълняваш докрай дълга си и накрая да загинеш с чест", писа на майка си той и превърна думите си в дела.
Възхищавах се на почтеното поведение, което демонстрираше напук на всички нещастия, ала симпатията ми все повече се превръщаше от съпружеска любов в приятелско съчувствие. Искаше ми се да го отведа в Унгария заедно с децата и да оставя на ерцхерцогинята да се справя с хаоса във Виена, за който тя носеше немалка вина.
Съжалявах, че със заминаването си се отказвам от грижата за болниците, но унгарският въпрос ми се струваше по-важен. Щях да направя повече за ранените войници, ако предотвратя нова война, вместо да седя край леглата им и да слушам ужасяващи разкази за дезорганизация и некадърност.
Така щях да направя повече и за Франц Йозеф, чиято популярност сред населението бе намаляла драматично в хода на тази опустошителна война. Дори съвсем открито настояваха да абдикира. Надигаха се гласове в полза на Максимилиан, който си имаше своите проблеми в Мексико. Опитах се да докажа публично лоялността си към императора, като целунах ръката му пред очите на всички при сбогуването ни на виенската гара.