Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Ще се оправиш, миличък, ще видиш. Нали знаеш колко много те обичам?
— Знам — излъгах. — И аз те обичам два пъти повече. Само гледай какъв страхотен съпруг ще бъда, като се прибера вкъщи.
— Ти и сега си си страхотен. Лягай да поспиш, съкровище, и се прибирай вкъщи колкото се може по-скоро, окей?
— Да, Над. Страшно те обичам.
Затворих телефона, легнах на леглото и започвах да натискам с палец цялата задна част на бедрото си, та да установя откъде точно извираше болката. Така и не разбрах. Не идваше отникъде, а я усещах навсякъде. Имах чувството и че се мести. Поех дълбоко въздух и се опитах да се отпусна, да я отпратя някак си.
И без да се усетя, пак подхванах наум оная молитва — да падне гръм от ясно небе и да порази гадния помияр на жена ми. Но въпреки не отминаващата болка в крака, джетлагът си каза думата и аз заспах.
Глава 15.
Изповед
Хийтроу! Лондон! Един от най-любимите ми градове, като се изключеха времето, храната и обслужването: първото от трите бе най-гадното в Европа, второто — най-гадната в Европа, а третото — също най-гадното в Европа. Но при всичките им кусури, британците си заслужават да ги обичаш, или най-малкото — да ги уважаваш. Колко, в края на краищата, са държавите с размера на щата Охайо и с природни ресурси, състоящи се от няколко милиарда килограма мръсни въглища, които са държали цялата планета в подчинение в течение на два века?
А на всичко отгоре не ви ли шашва страхотната способност на неколцина британки и британци да пробутват най-продължителната шашма в цялата история на човечеството? Имам предвид кралското семейство. Върхът на шашмите, при това изпълнявана идеално от британското кралско семейство. Не мога да им се начудя как трийсет милиона работническа класа могат да боготворят всеки божи ден една шепа ама най-обикновени хора и да се впечатляват до възбог от всяко тяхно действие. А онова, което още повече ми обира точките, е как може тия трийсет милиона да са толкова тъпи, че да се наричат по цял свят „верни поданици“ и да се хвалят как не можели дори да си представят, че на кралица Елизабет й се налага да си бърше гъза, след като се изсере!
Всичко това всъщност беше без значение. Факт беше, че леля Патриша бе плод на самата сърцевина на Британските острови, поради което в моите очи представляваше най-ценният природен ресурс на Великобритания.
И ми оставаше съвсем малко, докато я видя — само да минех през британските митничари.
Докато колесарите на шестместния лиър-55 докосваха пистата на Хийтроу, казах на Дани с глас, достатъчно силен, че да надвика двата реактивни двигателя „Прат енд Уитни“:
— Суеверен съм, Дани, така че в края на полета ще ти повторя думите, които ти казах в началото му: „Ти си една шибана откачалка!“
— От твоите уста мога да го приема единствено като комплимент — сви рамене Дани. — Още ли ми се сърдиш, дето скатах ония куалуди, без да ти кажа?
— Не — поклатих глава. — Свикнал съм ти на лайнарските номера. Освен дето покрай тях имам възможността да се убеждавам постоянно колко нормален съм всъщност. За което съм ти искрено благодарен.
— Тъй де — рече Дани и извърна длани нагоре. — Приятел в нужда се познава.
Отвърнах му с нищо незначеща усмивка:
— Майтапът настрана, значи ли това, че нямаш и един куалуд по себе си? Тоя път ми се ще да мина митницата безпрепятствено.
— Чист съм. Та нали ти лично изхвърли всичко в тоалетната.
— И вдигна ръка за „честна дума“ като някой скаут. — Но искрено се надявам, че знаеш какво ще правиш с тая връстница на Нанси Рейгън.
— Знам — рекох, макар вътрешно да не бях напълно убеден. А и, да си призная, стана ми тъпо, че Дани все пак не е скрил някой и друг куалуд. Щото левият ми крак направо ме убиваше и макар да се бях зарекъл да стоя трезвен, самата мисъл, че мога да притъпя болката само с едно куалудче — само едно! — ми се струваше направо пленителна. От последния ми куалуд бяха минали най-малко два дни и ме блазнеше мисълта за въздействието, което можех да изпитам на свежа глава.
Поех дълбоко въздух и успях да изтикам настрани мисълта за куалудите.
— Само не забравяй какво ми обеща — скръцнах със зъби. — Никакви курви, докато сме в Англия. Пред лелята на жена ми ще се държиш примерно като момченце. Щото тя е гявол и такива като теб са й по-ясни и от бял ден.