Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Пъхнах ключа и отворих вратата. И заварих Дани легнал по гръб на пода на хотелската стая чисто гол, ако, разбира се, не се брояха за облекло налазилите по него голи швейцарски курви. Защото в такъв случай беше облечен с четири от тях. Едната седеше на лицето му, с гръб към вратата, та носът му бе наврян в малкия й стегнат задник. Втората беше възседнала слабините му и подскачаше нагоре-надолу. Беше захапала в свирепа целувка онази, дето седеше на лицето на Дани. Третата курва държеше глезените му разтворени, а четвъртата притискаше ръцете му към пода — също разтворени. Очевидният факт, че в стаята влязоха нови хора, не трогна никого. Всички продължиха да действат — бизнесът си е бизнес.
Обърнах се към Жан и го разгледах за миг. Главата му бе наклонена на една страна, дясната му длан почесваше брадичката му замислено, сякаш се опитваше да проумее каква е ролята на всяко едно от момичетата в тази гнусна сцена. После изведнъж присви очи и бавно закима.
— Дани! — креснах високо. — Какво правиш, бе, шибан перверзник?
Дани успя да издърпа дясната си ръка от едната курва и избута оная, дето му седеше на лицето. Повдигна глава и се напъна да се усмихне, но лицето му си остана почти замръзнало. Очевидно беше набарал отнякъде и кока.
— Квостаа, отборногодаам — опита се да изрече през почти скованата си челюст.
— Какво каза? Не разбирам и дума от това, което дрънкаш.
Дани пое дълбоко въздух, сякаш се опитваше да събере сетните си силици и отвърна отсечено:
— И-гра-я от-бор-но!
— За какво говориш, по дяволите? — избълвах аз.
Сорел се намеси:
— Предполагам, че човекът се е вживял в ролята на играч на ръгби или нещо такова — поклати мъдро глава Жан Жак и добави: — Ръгбито е много популярен спорт във Франция. Изглежда приятелят ти е на онзи етап от играта, когато играчите се скупчват върху топката, но по доста необичаен начин, който лично на мен все пак ми допада. Качи се горе и се обади на жена си, Джордан. Аз ще се погрижа за приятеля ти. Да видим дали е истински джентълмен и дали е готов да сподели богатството си.
Кимнах и започнах да претърсвам стаята на Дани. Намерих двайсетина куалуда и три грама кока, които изхвърлих в тоалетната, и ги оставих да се оправят със Сорел.
Няколко минути по-късно бях в леглото си и размишлявах върху безумието на живота, който водя, когато изведнъж изпитах неудържим порив да се обадя на Графинята. Погледнах часовника си — беше 9:30 вечерта, сиреч 4:30 сутринта в Ню Йорк. Можех ли да й звъня по това време? Графинята държеше на съня си. Мозъкът ми така и не успя да отговори, когато започнах да набирам номера. След няколко позвънявания чух гласа на жена си:
— Ало?
Предпазливо и извинително:
— Здравей, сладур. Аз съм. Съжалявам, че ти звъня толкова късно, но наистина адски ми липсваш и исках само да ти кажа, че ужасно те обичам.
Сладка като бонбонче:
— О, и аз те обичам, съкровище, но не е чак толкова късно. Следобед е! Разликата се вади, не се добавя.
— Така ли беше? — отвърнах. — Хм… все едно, наистина ужасно ми липсваш. Представа си нямаш.
— Боже, това е толкова мило — каза сладката Графиня. — Чани и аз толкова искаме да си си у дома с нас. Кога се връщаш, любов моя?
— При първа възможност. Утре летя за Лондон, за да се видя с леля Патриша.
— Така ли? — каза тя с известна изненада. — Защо ти е да се виждаш с леля Патриша?
Изведнъж ми просветна, че не бива да разговарям за това по телефона, както и фактът, че се каня да въвлека любимата леля на жена ми в престъпление с пране на пари. Тъй че избутах някак си тая неприятна мисъл настрани и казах:
— Не, не, нямам предвид това. Имам друга работа в Лондон, но ще се отбия и до леля Патриша и ще я изведа на вечеря.
— О — отвърна Графинята щастливо. — Нали ще я поздравиш и от мен, съкровище?
— Разбира се, миличка. — Направих кратка пауза и казах — Сладур?
— Кажи, съкровище?
С натежало сърце:
— Съжалявам за всичко.
— За какво, бебчо? За какво съжаляваш?
— За всичко, Над. Знаеш за какво говоря. Както и да е, изхвърлих всичките си куалуди в тоалетната и не съм взимал нито един откакто кацнах тук.
— Наистина ли? Как е гърбът ти?
— Не е особено добре, миличко. Зверски ме боли. Но не знам какво да правя. Не знам има ли изобщо нещо, което да облекчи болката. Последната операция само влоши нещата. Сега ме боли непрекъснато — и денем, и нощем. Не знам, може би всички тия хапчета само влошават нещата. Вече не знам какво да правя. Но щом се върна в Щатите, ще отида при онзи лекар във Флорида.