Медуза: Мръвка за тигъра
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Медуза: Мръвка за тигъра». Краткое содержание книги:
Съсредоточих се отново и щом погледнах напред, различих отчетливи въздушни слоеве и вихрушки. Разбира се, все още виждах през тях, но долавях разликите в плътността и посоката.
— Трябва да излетите, като се оттласнете силно по посока на вятъра! — посъветвах спътниците си, събрах смелост и скочих, разпервайки в същия миг криле.
Пропаднах надолу и почти закачих склона; само навикът да се владея ме спаси от пагубния ужас, иначе непременно щях да се размажа. Освободих се от страшното напрежение и оставих дребосъците в тялото ми да заместят инстинктите на птица. Сетне прелетях над подножието и се издигнах нагоре под същия остър ъгъл — към празното облачно небе. Полетях!
Чин отново се прояви — бързо се опомни от изумлението и ме последва, а аз я наблюдавах доста нервно от висините. Тя обаче се справи дори по-лесно от мен. Дали пък във вярата не се криеше нещо по-необходимо на психиката, отколкото си мислех? И другите скочиха от площадката един след друг, докато аз кръжах и ги чаках да се приближат.
Щом почувстваха властта на новата си форма, повечето се зарадваха като дечица и започнаха да се забавляват. Наложи се да подвикна:
— Много път трябва да изминем днес, тъй че не се изтощавайте отсега! Не сме станали безсмъртни!
— Но пък сме силни! — обади се Хоно. — Наистина сме благословени!
Все някак се подредихме в ято и се отправихме към заледения залив.
Дори не ми мина през ума, че е опасно да останем толкова ниско. Бях преценил, че за новаци в летенето като нас е прекалено сериозно изпитание да се отдалечават от земята в тази буря, а и телата ни бяха едри и тежки — не се знаеше кога ще се уморим.
Но ако тварите под леда ни търсеха или притежаваха някакво подобие на скенери, щяха да ни забележат веднага. Не биваше да се бавим, още повече че и въздушните течения ни помагаха да се носим в избраната посока.
— Ето ги демоните! — неочаквано изръмжа Хоно. — Ей там, на запад. Май са същите четирима. Не вярвам да са ни видели…
— Ще ми се така да продължи! — прекъснах я, преди да е изтърсила някоя глупост. — Нямаме нито време, нито опит, за да им налитаме…
— Но те погубиха една от нас! — разгневи се Зицтер. — А знае ли някой още колко поклонници са станали техни жертви? Ние сме могъщи, Майка Медуза ни озари! Да отмъстим!
— Не! — креснах с все сила. — Щом успяхме да полетим, сигурно и те могат!
Ала вече нямаше кой да ме чуе. Безумието, породено от новата дарба, както и религиозният плам, надделяха у спътниците ми. Пък и нали бяха ловци? Първо Зицтер се спусна устремно, последвана от Хоно и останалите към четирите тъмни туловища долу.
Изведнъж пришълците направо се изстреляха във въздуха и се разпръснаха, а после застинаха неподвижни в очевидно предварително обмислен ромб: и то на точното разстояние, за да си помагат най-добре. Обзе ме непреодолимо подозрение, че си имаме работа с опитни майстори, вършили същото неведнъж. Питах се и още нещо — дали не бяха излезли на леда нарочно, за да ни подмамят…
Хоно доближаваше най-предния от „демоните“ — скафандърът му с някаква издутина на гърба вече се виждаше ясно. Създанието обаче не я остави да го връхлети. Тварите бяха прибрали пипалата си, краищата им стърчаха само по петдесетина сантиметра. А добре си спомнях, че са дълги цели три метра и всяко се движи независимо от останалите! Жената-птица се бе насочила с голяма бързина към пришълеца, но той не трепна, позволи й да го доближи и светкавично се отмести, колкото да пропусне нападателката. Няколко пипала се протегнаха с немислима бързина — и от него, и от съседа му в ромба. Хоно се превъртя, разхвърчаха се пера. Нашата водачка падна като камък върху леда.
Куорл и Зицтер бяха точно зад нея, следвани от другите. Внезапно небето се изпълни с облак от пера и писъци, десетки пипала се размахаха във всички посоки.
Аз налетях отстрани заедно с Чин, надявайки се поне за малко да отвлечем вниманието на пришълците. Успяхме — единият се отдръпна и наруши идеалния боен строй, в който върховете на пипалата им почти се допираха. Но вместо да се възползват от шанса за бягство, Зицтер и Тайн нападнаха друга от тварите. Тайн сграбчи с човка и нокти две от пипалата й. Макар да не беше ясно кой кого е докопал, успя да наруши равновесието на „демона“. Той нададе пронизителния си писък и играта свърши.