Медуза: Мръвка за тигъра

— А, не, Куорл, няма да стане! Каквито ще нови сили да имаш, теб ще те хванат като едното нищо. Онова пред нас е съвсем друг свят, направен е да задържа всички вътре и да знае какво върши всеки по всяко време. Мога да се оправям там, но ти — не. Ако влезеш, след десет минути ще им паднеш в ръцете.

— Ама много ще съжаляват през тези десет минути! — изсъска тя. — И аз идвам!

— Куорл, моля те да не упорстваш точно за доброто на нашите приятели.

— Как тъй?

— Копоите в града няма да те убият. Просто ще те повалят и ще те лишат от сили. После ще те отведат в истинския ад, където ще ти откраднат душата и ще научат всичко, което знаеш.

— Няма да се поддам на мъчения толкова лесно!

Зачудих се кисело възможно ли е да обясня на жена от каменната ера с какво се занимават психокасапите.

— Няма да те мъчат. Изобщо няма да усетиш болка. Само ще направят нещо с главата ти, което дори не можеш да си представиш. А от теб ще научат, че съм в града. Сигурно ще хванат и мен. Нима така ще успеем да помогнем някому? Не, трябва да опитам сам!

— Тари, доста особен ми се виждаш. Държиш се не като храбрец, тръгнал да спасява хора от племето си, а като човек, простил се с надеждата.

— Не съм се отчаял чак дотам, Куорл, и все пак си права. Преуморен съм. Едва ми стигат силите, а като гледам над кои места летим, до града остават поне още два часа. Наистина предпочитам да се прибера у дома, вместо да продължа…

— Но няма да се откажеш? И изобщо не се учудваш на онова, което стана?

— Позна. Предчувствах, че така ще свърши всичко — с последна гонитба и последен лов. Тъкмо когато разбрах желанията си и бях готов да загърбя миналото… — Изсмях се с неприязън към самия себе си. — Явно не ми е бил отреден нов живот. Просто зърнах за миг щастието, което можех да намеря.

— Хората от моето племе кузма вярват в съдбата и предопределението — обади се след малко Куорл. — Всеки от нас се ражда с предрешена участ, но не я знае. Разбирам те, приятелю от звездите. Но защо пък да не победиш накрая, а? Щом си готов да посветиш живота си на нещо, струва си и да рискуваш докрай!

Тя замълча. Изглежда бе проумяла, че ще е безсмислено да идва с мен в града, защото след малко попита:

— Тари, какво ще ме посъветваш да направя?

— Върни се в убежището и разкажи на хората там какво се случи. Обясни им, че онези „демони“ са пришълци от звездите, че са съзаклятници на градските хора и имат мощни оръжия. Предупреди ги! Спомни си всяка подробност, не крий нищо, дори някому да е неприятно да те слуша. И… отиди при Анджи и Бура. Кажи им… че ги обичам много. Ако има дори нищожна възможност, ще се върна при тях. Помоли Старейшините да се погрижат за децата ни.