Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— Трябва да тръгваме — рече Приткин без предисловие.
Той хвърли нещо над главата ми и то се захвана за ухото ми. Аз го дръпнах и видях, че беше някакъв вид талисман, всъщност, няколко талисмана, нанизани на здрава червена връв. Малката кожена кесия съдържаше или върбинка или чорап — миришат почти еднакво, но не бях сигурна за значението на другите.
— Дървен кръст от офика — разпозна го Били — украсен с кехлибар и корал — и за трите се знае, че предпазват от атаки на Феи. Пентаграмът вероятно е железен — добави той, присвивайки очи към него, въпреки че това въобще не можеше да помогне на зрението му. — Изглежда, че е сериозен за тази луда експедиция. Започвам да си мисля, че е откачен колкото теб.
Приткин бе извадил друг подобен гердан от издутата раница на гърба си. С нея би приличал на Дядо Коледа, само че ме съмнява, че добрият старец някога е изглеждал толкова мрачен. Той го хвърли на Мак и се намръщи.
— Кръгът наближава.
— Както се очакваше. — Мак каза безразлично. Той стана и се изтупа от няколко трохи. Бяхме си говорили за щитове преди Приткин да се появи, главно, защото Мак искаше да ме разсее да се фокусирам върху това, което правеше на звездата ми. Той ми се ухили и протегна десния си крак. — Ето нещо, за което нямах време да ти кажа — каза той, сочейки малка квадратна нетатуирана област на кожата под коляното си.
— Не разбирам.
Мак просто се ухили повече и извади прегънато парче хартия от джоба си. Разгъна го на кушетката, а аз установих, че е карта на Лас Вегас и околностите му. Тя беше стара и пожълтяла, с изключение на светлочервени области намазани на различни места. Напомни ми на карта за метро с изключението, разбира се, че Вегас си няма такова.
— Там — рече Приткин, посочвайки зона близо до каньона на МАГИЯ.
Мак кимна.
— Няма проблем. — Той повдигна едната си вежда към мен. — Някога да си гледала „Вълшебникът от Оз“.
— Ами, да. Защо?
— Вероятно би предпочела да се хванеш за нещо — беше единственият отговор, който получих, преди нещо, което приличаше на земетресение, да удари студиото. Сграбчих кушетката, която беше закрепена за земята, докато Приткин се завъртя около масата и се хвана за нея с две ръце. Само Мак изглеждаше необезпокоен, игнорирайки въртящата се, накланяща се и подскачаща стая, за да проследи с пръст линия на картата от града до пустинята. Няколко секунди след като приключи сградата нададе последно глухо потръпване и остана на място. Няколко парчета хартия започнаха да падат на пода отнякъде, където са били захвърлени близо до тавана, но иначе сякаш нищо не се бе случило.
— Какво беше това?
— Виж сама.
Мак махна с ръка пред входа на студиото и след като си възвърнах силата в краката, влязох в предната стая. Вместо асфалтната улица и оживения ресторант за хамбургери, които съставляваха гледката през прозореца отпред, се виждаше само малка част от пустинята без дори и един кактус, който да наруши монотонността.
— Мисля, че й трябва нещо за подкрепа — каза Мак, докато минаваше през завесата.
— Има тези проклети ножове.
— Не може да се разчита на тях — бяха притежание на един тъмен маг и тяхната лоялност е под въпрос. Служат й сега, защото е изгодно за целта им, но после? — Мак поклати глава — Това не ми харесва. Да не споменавам, че дори не знаем, дали ще работят там.
— Ти реактивира щита й, това би трябвало да е достатъчно — отвърна Приткин, измъквайки чантата си от задната стая и започна да я разтоварва на тезгяха — Тя вече е достатъчно повече от силна.
Мак не каза нищо, но тихо се пресегна над лявото си рамо и грабна нещо, което беше прикрито от нежните полюляващи се листа. Той сложи пръст на устните си и бегло погледна Приткин, който редеше колекцията си от оръжия на тезгяха. Ако си мислеше, че ще носим всички това, искрено се надявах, че си бе донесъл количка.
Мак се протегна за ръката ми, аз погледнах надолу и видях блестящ златен талисман във формата на котка, който увисна на лакътя ми. В момента, в който се докосна до голата кожа, той се превърна в черна пантера с тесни оранжеви очи. Разпознах ги като тези, които по-рано злобно се вглеждаха в мен и сега не изглеждаха по-щастливи. Котето не изглеждаше доволно, че е изгубило щедрия камуфлаж на Мак, и след бърз оглед наоколо, то изтича по ръката ми и изчезна под блузата ми. Чувствах я почти като истинска котка, с топла козина и малки нокти, които боцкаха кожата ми. Беше странно и ме гъделичкаше и на мен въобще не ми хареса.