Смърт заради смъртта

— А на вас лично тази Каменская не ви се вижда опасна, така ли?

— Нали ви казах, нито веднъж не съм разговаряла с нея, затова нямам мнение. Но тя не идва в Института, поне напоследък не съм я виждала. А двамата мъже идват постоянно.

— Добре, Ина Фьодоровна, не се тревожете. Ще видим какво можем да направим. Благодаря, че ни предупредихте.

Ина излезе от телефонната кабина и се потътри към къщи. За пръв път, откак си имаше Юля, се прибираше неохотно.

Юля си беше вкъщи и както обикновено, се излежаваше.

— Нали не си забравила, че обеща да ме пратиш на море? — бяха първите й думи, след като Ина влезе. — Тръгвам през май. Вече разузнах всичко в туристическата агенция. До две седмици в посолството трябва да се представят анкетата и паспортът, а не по-късно от средата на март да се внесат парите за картата и билетите. Всичко ще струва две хиляди и осемстотин долара. И може да се носят още петстотин за джобни. Ще ми дадеш ли?

— Толкова много! — слиса се Ина. — Аз си мислех, че целият курорт ще струва максимум хиляда и петстотин. Какво място си избрала, защо е толкова скъпо?

— Хубаво е мястото — рязко отвърна Юля. — Ако ти се свидят парите, кажи си. Защото само ме мотаеш, аз се надявам, правя си планове, а ти…

Тя едва не се разплака от яд.

— Ама моля ти се, какво говориш! — уплаши се Ина. — Никакви пари не ми се свидят за тебе. Но разбираш ли, котенце, не съм сигурна, че ще мога да получа тези пари до средата на март. Появиха се едни усложнения…

— Но нали ми обеща! — Юля се разплака.

— Юлечка, мила, не всичко става така, както ни се иска. Чуй ме, момичето ми, ще има пари, непременно ще има, но може би малко по-късно. През есента е още по-хубаво, морето е топло като току-що издоено мляко…

Но Юля не я слушаше. Тя се тресеше в горчив плач и удряше с юмручета по одеялото.

— Ти обеща! Аз толкова се надявах! Планирах! Нарочно ми правиш този номер, просто не искаш да замина. Правиш ми всичко напук, напук, напук!

Ина мълчаливо седеше на края на леглото, прегърбена и обхванала с ръце главата си. На всичко е съгласна, само да не чува как ридае Юлечка. Трябва да намери тези пари, на всяка цена. Ако трябва да убие някого, и на това е готова. Само Юля да не й се сърди. Само Юля да не я зареже. Инак — отново дълги години самота. Инак — отново унизителното чувство на неудовлетвореност, от което се събуждаш нощем и се отвращаваш от себе си. И отново случайни познати, които е толкова трудно да намериш и които често оставят у Ина чувство на омерзение, защото не разбират и не усещат цялата прелест на женската любов, а просто се преструват, за да спечелят малко пари. А на нея, на Ина, й е нужна постоянна жена, която не само да споделя с нея леглото, а и за която тя да може да се грижи като за близък, роден човек. Като за Юлечка…