Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
„Но нали го правех за хората, Господи! — помоли се Игор. — Не можем да изпитваме новите препарати върху хора! Всеки вид се бори за съществуването си, Господи! И аз работех за своята страна!“ — неумело доказваше Ветров правотата си на невидимите отвъдни сили.
— И какво постигна? — попита се той сам за кой ли път. — Страната ти не се нуждае от теб. Оказа се ненужен дори за собствената си жена. „Моята Лизочка е така малка, така малка… — пропя си Игор. — Малка, ама смела. Стига! Няма да я намеря, то е ясно. А и ако я открия, какво ще й кажа — такъв мръсен, вонящ скитник? Тя ще ми се изсмее в лицето. Не, трябва да се връщам! Може да се промъкна във влака, да речем, в тендера за въглищата, и да се добера до Бологое. А после все някак ще стигна и до Питер…“
Всяка нощ, когато плъховете го събудеха, той си съчиняваше тая история. Но денят започваше, обитателите на мазето донасяха пиене, сипаничавата леличка наливаше на Игор и след безсънната нощ, прекарана насаме със сивите чудовища, той изпиваше първата чаша. А по-нататък ставаше като по сценарий: след първата чаша неизменно идваше втората, после действието се прехвърляше в гаровите кръчми. А вечерта полугладният и пиян до смърт Доцент се забравяше в кратък сън. До поредната нощна среща с плъховете…
Не, днес той няма да пие! Трябва само да дочака да стане осем сутринта, когато отваря Наташкиното кафене. Наташка ще го нахрани и ще му даде да пийне кафе. След срещата с Ваня Висницки тя от време на време даваше на Игор да хапне нещо. Той си спомни как в кухничката Иван говореше на струпалите се край тях хора: „Знаете ли кой е този човек? Това е най-светлият ум в цялата ни бивша империя! Той е гений на химията!“
Дебелите сервитьорки от кафенето зяпаха дремещия Игор и недоверчиво се подсмихваха. Но в това заведение уважаваха бившето момче Ваня Висницки, което някога беше представяло грузинската столица Тбилиси на всесъюзните училищни олимпиади. И сянката на могъществото му се разпростря и над главата на бившия гений Ветров.
Игор запали още една папироса. Ето, цигарите му свършиха. Но вече разсъмна. Игор се промъкна до Мишка десантника и погледна командирския му часовник. До осем часа оставаха двадесет минути…
Наташка, като се прозяваше сладко, застъпи на смяна. Свери стоката с фактурите. После избърса металната повърхност на барплота и подреди работното си място.
— Наташка, на телефона — повика я от дъното на кухнята късокракият готвач Ашотик.
Момичето се запъти към телефона, монтиран на стената на кухничката.
— Ай, напразно не обичаш арменските мъже! — възкликна Ашотик, като мимоходом пусна ръка на Наташка.
— Я върви на… — беззлобно се изтръгна тя от него.
„Много ми трябвате, късокраки и дебелогъзи! — помисли си притежателката на безупречна фигурка, забравяйки, че именно със своето младо тяло плати на Ашотик за изгодното си местенце. — Грузинците са друго нещо! Високи, дългокраки и всичко си им е наред… — Наташка си спомни Вано. — Защо ли Ванечка не се вясва вече седмица?“
В слушалката, сякаш го беше повикала, се чу плътният баритон на Вано:
— Брошчице, как си!
Той така й викаше — Брошчица.
— Да беше дошъл да разбереш — обидено отговори Наташка.
— Ще дойда, мила. Виждала ли си скоро моя гений?
— Оня? Доцента ли! — уточни Наташка. — От три дни не се е вясвал.
— Значи поставям ти бойна задача. Щом дойде във вашето заведение, задръж го на всяка цена и ми се обади на пейджъра. — Вано й продиктува номера. — Плащам във валута.
— И само толкова? — нацупи се Наташка.
— Всичко останало се подразбира от само себе си — разсмя се в слушалката обектът на Наташкините мечти.
Момичето се върна на барплота. Оставаха десет минути до отварянето. Наташка взе да бърше чашите, като си мислеше за Вано. Погледът й се спря на прозореца. На улицата, сбръчкан от студ, треперейки в окъсаното си яке, търпеливо пристъпяше от крак на крак Доцента. Виж ти, за вълка говорим… Наташка се хвърли да отвори вратата.
— Тоя Ветров е абсолютен гений. Татко, ти трябва да го помниш. Нали беше с мен на една от олимпиадите.
— Такъв един висок и несъразмерен? — припомни си Сергей Николаевич.
— Ами да!
— Необикновен момък — съгласи се Висницки.