Дясната ръка на Бога

— Защото по някакъв начин е избягал. Вижте! Началникът на стражата наближава, водейки онези от войниците, които преминаха на наша страна. Какво е станало? Защо Аркосът на Плоня не е поел контрол над стражите? Тук има някаква измяна.

— Не виждам как — отговори юношата. — Грайг не би го допуснал.

Фермерът се изсмя.

— Не би. Той боготвори земята, по която крачиш.

— Не искам да бъда боготворен — изръмжа Лийт. И за момент се зачуди: дали Грайг чуваше неговия глас в главата си?

С появата на началника на стражата ситуацията стана неимоверно объркана. Лийт и останалите бяха затворени в Съвещателната зала, заобиколени от следовниците на Ескейн и Еклесията — първите още не можеха да проумеят, че са останали без предводител. Тези две групи, наброяващи общо към три хиляди, на свой ред бяха заобиколени от войниците, наброяващи половината от тази бройка. За пръв път от клането пред Залата на знанието стражниците се събираха. Но не бяха единни — Аркосът на Немохайм нареди на петстотинте си войници да нападнат останалите стражи. Бойците неохотно се вкопчиха едни в други. Само че началникът на стражата нареди на хората си да се оттеглят и ги хвърли срещу обградилите палатата граждани. Няколко мига напрегната мисъл го бяха довели до заключението, че именно Съвещателната зала е целта му. Изникналите от Пиниона стражници не бяха обявили тревога, а само се бяха явили в неин отговор. Опортюнистът от Немохайм само се бе възползвал от ситуацията. Значи тревогата беше дадена в отговор на заплахата от онези, обградили сградата, в която бяха отишли бившите съветници и северняците. За доброто на реда, града и Фалта, момчето със Стрелата трябваше да бъде защитавано.

Опитният капитан постави ариергард копиеносци, които да защитават гърба на хората му от силите на Аркоса. Знаеше, че тези отбранители няма да издържат дълго, може би само минути. Останалите си хора хвърли във вихрена атака. Войниците се забиха като клин в редиците на най-близките врагове, които се случиха от Ескейн — и които сега знаеха, че водачът им се намира вътре в сградата.

За заговорниците от Ескейн следващите няколко минути бяха изпълнени с объркване и страх. Тримата оставащи старейшини настояваха за различни действия. Двама от тях започнаха да си крещят насред бойното поле, докато край тях техните приятели, синове на хората, с които бяха израснали, умираха. Бройката на погиналите растеше за секунди. Десет, двадесет, петдесет. Къде беше председателстващият старейшина? Защо всичко се развиваше толкова различно от очакванията на градени с години планове? Как можеше да се сгромолясва тъй бързо?

С Еклесията нещата стояха дори още по-зле. Макар и визионер, Отшелникът осъзна, че в голяма степен бе разчитал на ескейнския старейшина да организира хората. Но той неразумно бе изчезнал вътре в сградата. Някои казваха, че бил премазан от Желязната врата, други — че бил пленен. Първоначалният замисъл целеше да завладеят четирите палати преди някой да е осъзнал какво се случва, само че не очакваха северняците да ги изпреварят. Старейшината на Ескейн се бе опитал да ги примами навън. Изгарянето на Аркоса бе породило известна вина у Отшелника, но той се бе успокоил с мисълта, че понякога нечия смърт е наложима, за да спаси други животи. И жертвата щеше да е оправдана, ако северняците бяха излезли.