Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
Но те не го сториха, така че Отшелникът се беше озовал начело на объркана и разделена сила, пленена между сградата и градските стражи. И войниците се приближаваха право към него. Пророкът бе заобиколен от група от най-добрите бойци на Еклесията, които бързо се топяха пред него. Ревът на битката се сведе до викове, ругатни и предсмъртните писъци на хора, с които бе споделял мисли и трапеза. Които сега умираха пред очите му. Войниците напредваха със сурови лица, размахвайки мечове с бързи и ефикасни движения. Един от тях впери поглед право в него. Намираше се на не повече от десет крачки, които прекосяваше бързо. В този миг мъжът със синя роба осъзна, че не е въоръжен. Някъде от лявата му страна долетя съскане. Остра болка в левицата го повали на земята — стрела се бе забила над лакътя му. Агонията се усили десетократно. Болката от раняването го изтръгна от мистичния му свят на видения и грубо го блъсна обратно в реалността. Той събра полите на робата си и затича, без да обръща внимание на виковете на следовниците, които оставяше да измират на бойното поле.
Това, което най-силно отвращаваше Лийт, наблюдаващ безпомощно отвисоко, беше миризмата. Още от съвсем малък играеше с приятелите си на войници. И винаги мечтаеше за слава. Как покосява вражеските редици, сразява предводителя им, как хората скандират името му. Но никога не си беше представял противната миризма на битка. Телата не би трябвало да смърдят така, но те го правеха. Обезобразени, кървящи, сипещи вътрешности; стенещи, пищящи, умиращи. И всичко това сред поразителна воня.
В това няма никаква слава.
Без да каже нищо, той загърби прозореца и пое по коридора към малката странична врата. Отвори я, без да обръща внимание на протестите на Кърр и останалите, които не можеха да сторят нищо, за да го спрат. Сякаш думите им въобще не достигаха до него, не игнорирани, а несъществуващи. Младежът излезе под лъчите на слънцето, сред сражението, сред миризмата, сред крясъците, пищенето и риданията. А Джугом Арк започна да усилва блясъка си, докато не изпълни всички очи. Онези от сражаващите се, онези, които впоследствие бяха останали живи, разказваха за призрачен силует, изпълнен със светлина, който крачел сред битката, сякаш дошъл да събере душите на погиналите, за да ги отнесе в отвъдното. Той крачеше край бягащи следовници на Еклесията. Те спираха и се обръщаха, загледани, а някои от тях си спомняха първия път, когато го бяха зърнали.
Сега на бойното поле прехвърчаха и стрели, излитащи от стрелците на Аркоса на Немохайм. Бойците на капитана носеха леки брони и бяха беззащитни. Един от залповете надхвърли целта си и прониза редиците на Еклесията. Очи се обърнаха към небесната заплаха. Сражаващите се и от двете страни следяха полета на стрела, насочена към сияйната фигура, понесла Джугом Арк. Изстреляната стрела не можа да стори нищо: перата и стволът й се разпаднаха на пепел, а обезформеният наконечник издрънча на земята. Един мъж бързо го повдигна с крайчеца на наметалото си — нова свещена реликва.
Лийт продължаваше да крачи сред бойното поле, сияен като мъстящ ангел, прекрачващ ранените, без да го е грижа за размахваните край него копия и мечове. Вървя, докато достигна малко възвишение, на което се покатери, стъпил здраво, сякаш да устои на невидима буря.
— Спрете! — извика с гръмовен глас, пронизал сърцето на битката. — СПРЕТЕ! — повтори, разперил широко ръце.
Всички гласове утихнаха.
Без един. Аркосът на Немохайм знаеше, че това е последният му шанс, затова кресна на хората си да продължат с атаката. Почти бяха разкъсали издигнатата срещу тях отбрана! Ала войниците му, до един суеверни люде, вече не го слушаха. Върху един нисък хълм насред битката стоеше омразното момче със Стрелата. Стрелата, която по право принадлежеше на Аркоса! Джугом Арк, немохаймската реликва, по право собственост на потомците на Бюрей!
Изревавайки вбесено, Аркосът на Немохайм напусна битката.
Глава 8
Владелец на Инструър
Новините за оттеглянето на Съвета се разпространиха из града по-бързо и от неотдавнашния пожар. Още по време на битката се беше събрала тълпа. Имаше стотици свидетели, които се кълняха във внезапната поява на Джугом Арк, изникнала, за да сложи край на сражението. Историята за стрелите, изстреляни към момчето, но вместо това погълнати от огъня, се разчу бързо. Слуховете прерастваха в истории, на сънища биваше придавано значение. Еклесията подчертаваше свръхестественото, Ескейн говореше за героичното. Скоро всички граждани знаеха за Джугом Арк, реликвата на вековете, и дойдоха да съгледат славата й.