Безбожникът [bg]

— Какво! — възкликна Теламон.

— Не му повярвах, но той имаше странна стълба, направена от дърво и тел. Слагаше единия й край на ръба на жаравата, а другият опираше в плочата.

Теламон си припомни двата корниза на постамента на плочата.

— Минаваше по нея, за да лъска вазата. Винаги го правеше, когато храмът беше затворен. Веднъж бях с него и той ме накара да застана наблизо. Видях вътрешността на вазата — в нея нямаше нищо.

— Значи не е съдържала нито отрова, нито някаква реликва, свързана с героя Херакъл?

— В нея имаше само прах.

Теламон се отдалечи, после се върна.

— Значи две години си се преструвал, че си просяк в Ефес.

— Да, един от многото.

— Знаеш ли нещо за кървавата вражда между олигарсите и демократите?

— Чух за убийствата, нищо друго. След като се излекувах, стоях настрани от храма на Херакъл.

— Знаеш ли нещо за Кентавъра?

Циклоп направи гримаса.

— Стоях настрана и от другите просяци. Персите биха платили добре за главата ми. Но ще ти кажа това — той размаха пръст. — Един-два пъти се връщах при храма на Херакъл, когато олигарсите се събираха там. Виждал ли си онази картина на кентаврите, която Леонид не е изтрил? — той посочи към Дома на Медуза.

— Не, защо?

— Според легендата кентаврите винаги са заобиколени от рояци оси. — Циклоп се усмихна. — Да, чух какво е станало в двореца на градоначалника миналата нощ. Аз просех в една алея близо до храма. Един от олигарсите премина забързан, увит с мантия и качулка. Спря на половината на алеята, а аз го последвах, хленчейки за милостиня. Той отметна качулката си, хвана една верига, която висеше на врата му и наниза на нея някакъв шнур.