Съдбовният кораб [bg]

След като изгревът най-накрая бе дошъл, тя се бе опитала да се убеди, че носи със себе си надежда. Гредата, която бе използвала като гребло, не бе издържала и половината сутрин. Опитите ѝ да ги избута надалеч от главното течение на реката се бяха оказали изтощителни и безполезни. Дъската се бе разпаднала в ръцете ѝ, разядена от водата. Сега седяха в лодката, безпомощни като деца, докато реката ги отнасяше все по-далече от Трехог. Като неудовлетворено и бездейно дете, сатрапът си търсеше поводи за кавги.

— Защо още никой не е дошъл да ни спаси? — настоя внезапно той.

Тя отвърна през рамо:

— Защо биха ни търсили тук? — попита сухо.

— Но ти ги викаше, докато преминавахме покрай Трехог. Всички викахме.

— Това да викаш и да те чуят са две различни неща.

— Какво ще се случи с нас? — Думите на Кеки бяха толкова тихи и изречени с толкова пресипнал глас, че Малта едва успя да ги разбере. Съветничката бе отворила очи и я гледаше. Малта се зачуди дали и нейните очи бяха толкова кървясали.

— Не съм сигурна. — Малта размърда уста в опит да навлажни езика си достатъчно, че да говори. — Ако имаме късмет, реката може да ни отнесе до единия бряг и да заседнем в плитчините или в застоялата вода. Ако имаме голям късмет, може да срещнем жив кораб, отиващ нагоре по реката. Но се съмнявам. Чух, че всички са отишли да прогонят калсидците от Бингтаун. В крайна сметка реката ще ни отнесе до морето. Може би там ще попаднем на други съдове и ще ни спасят. Ако лодката ни издържи толкова дълго. — Ако доживеем да го видим, добави на себе си Малта.

— Най-вероятно ще умрем — отбеляза с досада сатрапът. — Трагедията на моята смърт ще бъде необятна. Ще последват множество други смърти, защото, след като си отида, няма да има кой да поддържа мира между благородниците ми. Никой няма да седне на Перления трон след мен, тъй като ще умра в разцвета на младостта си, без наследник. Всички ще оплакват моята кончина. Калсид вече няма да се бои да предизвика Джамаилия. Пиратите ще плячкосват и палят необезпокоявани. Цялата ми обширна, прекрасна империя ще бъде в руини. И всичко заради едно глупаво момиченце, по селски твърде невежо, за да знае кога му се предлага възможността да се поправи.

Малта се изправи толкова рязко, че малката лодка бясно се заклати. Пренебрегна изплашените стенания на Кеки и се извърна, за да застане лице в лице със сатрап Косго. Той седеше в задната част на лодката, опрял брадичка на коленете си, обгърнал краката си с ръце. Приличаше на капризно десетгодишно дете. Бледата му кожа, предпазвана толкова дълго от природните елементи, бе двойно опустошена от излагането на водата и вятъра. На бала в Бингтаун деликатните му черти и бледата кожа ѝ се бяха сторили романтични и екзотични. Сега просто изглеждаше като болнаво дете. Тя се пребори с внезапно надигналия се порив да го избута през борда.