Съдбовният кораб [bg]

Фигурата изсумтя презрително.

— Защото не сме толкова глупави като хората, които забравят всичко, случило им се преди индивидуалното им раждане. Паметта на майка ми и на нейната майка, както и тази на майката на майката на майка ми, всички те са мои. Бяха вплетени в нишки от пясък на паметта и слюнката на тези, които помогнаха да се затворя в пашкула си. Те бяха заделени за мен, мое наследство, което да си върна, щом се събудя като дракон. Спомените на стотици животи са мои. И въпреки това съм пленена в смъртта, нищо повече от мисли, изпълнени с копнеж.

— Не разбирам — сковано се осмели да каже Кенит, щом стана ясно, че тя е приключила да говори.

— Защото си глупав — озъби му се ожесточено.

Той се беше зарекъл, че никой никога повече нямаше да му говори така. Тогава бе изчистил кръвта им от ръцете си и досега бе спазвал обещанието си. Винаги. Дори сега. Кенит се надигна да се изправи.

— Глупав. Може да ме мислиш за глупав и да ме наричаш глупав. Поне съм истински. А ти не си. — И постави патерицата под мишница, готов да се отдалечи.

Тя отново се обърна към него, крайчецът на устата ѝ се повдигна в подигравателна усмивка.

— Ах, значи насекомото има все пак някакво жило. Остани тогава. Говори ми, пирате. Мислиш, че не съм истинска? Достатъчно истинска съм. Достатъчно, за да разтворя спойката си за морето във всеки един момент, в който реша. Може би искаш да помислиш над това.

Кенит плю през перилата.

— Самохвалство и надувки. Това трябва да ме впечатли или да ме изплаши? Вивачия беше по-смела и силна от теб, корабе, каквото и да си. Криеш се зад преимуществото на побойника: да унищожиш това, което можеш. Давай тогава, унищожи ни и да приключваме. Много добре знаеш, че не мога да те спра. Пожелавам ти приятно прекарване, когато станеш потънала отломка на дъното. — Той решително се извърна от нея. Сега трябваше да си тръгне, знаеше го. Просто да се обърне и да започне да върви, иначе тя въобще нямаше да го уважава. Почти бе стигнал края на бака и тогава целият кораб изведнъж се наклони. Див вик се разнесе от наблюдателницата сред такелажа, а от екипажа долу в хамаците се надигна хор от изненадано мърморене. Помощникът, стоящ на руля, изкрещя гневен въпрос. Патерицата на Кенит се хлъзна по гладката палуба и изхвърча изпод него. Той падна, разперил крайници, лактите му удариха тежко пода. Падането му изкара въздуха.