Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Да. Ще свърши работа.

Коридорът ги изведе до малко площадче от отъпкана земя, отвъд което имаше широка, плъзгаща се врата. Фурията хвана ръката на Слънчевия, за да го спре. Копринения бе казал, че изходите са запечатани — какво бе имал предвид?

— Какво чакаш? — изсъска Слънчевия.

— Копринения ни предупреди да не се приближаваме до вратите.

Той измъкна ръката си.

— Взривявай я и това е.

Докато Фурията гледаше, сенките по крилата на вратата се промениха и удължиха. Те сякаш се разтекоха, тупнаха беззвучно на земята и се стрелнаха към тях като змии. Пак проклятие!

Слънчевия отскочи назад и почти я събори.

Светлина проблесна като светкавица от ослепително бял огън. Фурията примигна и когато зрението й се върна, тя видя, че сенките на вратата се гърчат сякаш в агония. След това погледна към един от коридорите между щайгите и зърна стройната възрастна жена, която бе стояла до Орлат. Тя също гледаше вратата. Изведнъж насочи погледа си към тях.

— Вашият приятел е добър — извика тя, — но ще го хванем. — Намръщи се. — Уле трябваше вече да ви е ликвидирал.

Без да се прицелва, Фурията вдигна лъка и стреля. Не улучи, но бе близо. Беше сигурна, че взривът засегна жената, преди тя да изчезне в Лабиринта. Освен това взриви две бурета. Слънчевия й кимна неохотно.

— Много добре — похвали я той.

Хукнаха към стената, която се намираше възможно най-далеч от вратата.

— Твой ред е — рече Слънчевия и извади една бомбичка. Размениха се. Слънчевия я покриваше с лъка, докато Фурията опипваше стената. Изрита я — здрави, ръчно нацепени дъски, забити дълбоко в утъпканата пръст. Нямаше да е лесно. Бомбичката щеше да унищожи всичко над земята, но имаха нужда от солидна основа, за да насочат взрива. Фурията извади най-късото си острие и започна да дълбае сухата, твърда пръст. Докато тя работеше, Слънчевия остави арбалета и започна да разопакова едно чукче. Той усети, че Фурията го гледа.

— Писна ми от игрички.

— Да го хвърлим към стената още сега.

— Това ще бъде прахосничество.

Фурията трябваше да се съгласи. Използването на бомбичка за пробиването на стена от дъски беше престъпление, но използването на чукче беше истинско светотатство. Е, имаше и изключения. Използването на чукче срещу враг, който наистина ти лази по нервите, беше нещо като традиция във взвода, започната от Съмнителния. Чуха дрънчене на мечове и тежки стъпки от близкия коридор. Фурията бързо сложи бомбичката в дупката и я зари с пръст.

— Трябва да свърши работа.