Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

След около два часа Ордата вече беше на път. Гул’дан и Чо’гал наблюдаваха как оркските воини се изтеглят от Куел’Талас, тъпчейки овъглените останки на дърветата, който паднаха под драконовия огън. Една трета от гората изгоря напълно и мястото беше покрито със сажди и обгорени листа, които още не се бяха превърнали в пепел. Воините бяха издигнали лагер там, защото се чувстваха по-удобно на открито, отколкото сред оцелелите дървета, въпреки че земята беше покрита с кора, листа и ядки.

А сега изпод краката на орките се вдигаха облаци от сажди по пътя им към предпланината. Дуумхамър крачеше отпред и дългите му крака бързо скъсяваха разстоянието, докато оръжието му леко отскачаше от гърба му. Той не поглеждаше настрани, явно уверен, че се намира в пълна безопасност.

Гул’дан изчака и последните орки да изчезнат от поглед и се обърна към Чо’гал.

— Готови ли сме?

И двете глави на вожда на Туайлайт Хамър кимнаха.

— Готови сме — отвърна той.

Гул’дан кимна.

— Много добре. Кажи на воините си веднага да потеглят. Пътят към Саутшор е дълъг — той потърка брадата си. — Зулухед е зает с елфския град и дори няма да забележи, че ни няма, преди да е станало прекалено късно.

— Ами ако изпрати драконите си след нас? — попита Чо’гал, сякаш обичайното му равнодушие към опасностите бе помрачено от мисълта за онези огромни същества, надвисващи над главите им.

— Няма — увери го Гул’дан. — Не би посмял да действа без заповед от Дуумхамър и това означава, че първо ще изпрати вестоносец до Ордата и ще чака отговора му. Дотогава ще сме се отдалечили достатъчно и Дуумхамър няма да може да отдели нито един от отрядите си за нас, не и ако иска да превземе града на човеците.

Той се изсмя. Със седмици беше размишлявал как да се отскубне от Дуумхамър, за да се захване със собствените си планове и Военачалника сам му предостави идеалната възможност за това. Гул’дан подозираше, че Дуумхамър ще настоява кланът му да последва Ордата, но елфската съпротива беше чудесно оправдание да остане назад.

— Отивам при воините — каза Чо’гал и се обърна, започвайки да крещи заповедите си.

Гул’дан кимна и се запъти да приготвя собствения си багаж. Той чакаше този поход с голямо търпение. Всяка следваща стъпка щеше да го отдалечи от Дуумхамър и зоркия му поглед, приближавайки го към истинската му съдба.