Бавачката на ангели [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-802-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бавачката на ангели [bg]». Краткое содержание книги:
– Окей. Горе-долу каквото очаквах. Ами куршумът?
– Вчера Турбьорн го е пратил на свой приятел, специалист по оръжията. Той е направил бърз анализ, но за съжаление, няма съвпадение с куршуми от други неразрешени случаи.
– Струваше си да опитаме – каза Патрик.
– Е, да. Иначе човекът е установил, че куршумът е деветмилиметров.
– Деветмилиметров? Това не стеснява особено броя на възможните оръжия.
Патрик се отпусна на стола.
– Така е, но Турбьорн каза, че по повърхността е имало ясни бразди, така че неговият човек ще огледа куршума по-подробно и ще види дали може да определи от какво оръжие е изстрелян. А ако открием оръжието на престъплението, ще можем да го сравним с куршума.
– Да, остава само малката подробност по намирането на оръжието – каза Патрик и погледна Йоста замислено. – Колко внимателно претърсихте къщата и околността?
– Имаш предвид през седемдесет и четвърта?
Патрик кимна.
– Направихме всичко, което можахме – каза Йоста. – Разполагахме с малко хора, но все пак внимателно обходихме острова. Ако някъде имаше захвърлено оръжие, щяхме да го намерим.
– Сигурно е на дъното на морето – каза Патрик.
– Вероятно си прав. Между другото, започнах да звъня на учениците от интерната, но засега без резултат. Доста от тях не си вдигат телефона, но това не е изненадващо, все пак са празници и може да са заминали някъде.
– Във всеки случай е добре, че си се захванал с това – каза Патрик и прокара ръка през косата си. – Ако попаднеш на хора, с които си струва да поговорим, ще проверим дали е възможно да отидем да се срещнем с тях.
– На практика са разпръснати из цяла Швеция – каза Йоста. – Доста ще трябва да попътуваме, ако искаме да говорим с тях лице в лице.
– Ще го обсъдим, когато видим за колко души става въпрос.
Патрик се изправи и тръгна към вратата.
– Ще посетим ли Леон Кройц след обяд? Той поне ни е наблизо.
– Да, чудесно. Да се надяваме, че разговорът ще е по-плодотворен от вчерашния. Юсеф беше точно толкова необщителен, колкото си го спомням.
– Да, трябва да му вадиш думите с ченгел. А и онзи Севастиан не изглеждаше особено надежден тип – каза Патрик на излизане от стаята.
Йоста се обърна и събра сили, за да набере поредния номер. По някаква причина мразеше да говори по телефона и ако не ставаше дума за Ева, би направил всичко, за да прехвърли неприятната задача на другиго. Радваше се, че Ерика ще поеме част от обажданията.
– Йоста? Ела за малко – провикна се Патрик.
В коридора стоеше Мортен Старк. На лицето му бе изписана мрачна решителност, а в ръка държеше найлонов плик, в която имаше нещо, което приличаше на картичка.
– Мортен има да ни покаже нещо – каза Патрик.
– Сложих я в плика възможно най-бързо – каза Мортен. – Но все пак първо я взех в ръце, така че може да съм унищожил част от следите.
– Добре си се сетил – успокои го Патрик.
Йоста погледна картичката през найлона. Беше съвсем обикновена, със снимка на сладко коте отпред. Той я обърна и прочете краткото послание от другата страна.
– Какво, по дяволите? – избухна веднага след това.
– Изглежда „Й“ започва да показва истинското си лице – каза Патрик. – Това без съмнение е смъртна заплаха.
14
Болница „Лонгбру“, 1925
Сигурно беше станало недоразумение. Или пък вината беше на онази ужасна жена. Но Дагмар можеше да му помогне. Каквото и да се бе случило, нещата щяха да се подредят веднага щом двамата с Херман се съберяха отново.
Беше оставила момичето в една сладкарница в града, така че нямаше какво да я мисли. Ако някой я попиташе какво прави там сама, Лаура щеше да каже, че мама просто е отишла до тоалетната.
Дагмар огледа сградата. Не ѝ беше трудно да я намери. Спря няколко души, за да ги пита за посоката, и накрая попадна на една жена, която ѝ обясни точно как да стигне до болницата. Сега големият проблем беше как да влезе. Около главния вход се въртяха доста хора от персонала и лесно можеха да я забележат. Обмисли дали да не се представи като госпожа Гьоринг, но ако Карин вече беше идвала на посещение, блъфът ѝ веднага щеше да бъде разкрит, а след това нямаше да ѝ се удаде втори шанс.
Внимавайки да не я видят от някой прозорец, тя се промъкна до задната страна на сградата. Там имаше врата, която приличаше на служебен вход. Дагмар се повъртя наоколо и видя жени на различна възраст, облечени в колосани униформи, да влизат и да излизат през вратата. Част от тях се спираха пред една кола вдясно и оставяха вътре мръсно пране. Изведнъж на Дагмар ѝ хрумна идея. Приближи се крадешком до колата, без да изпуска вратата от поглед, в случай че някой излезе оттам. Но вратата остана затворена и Дагмар бързо прерови прането в колата. В купа имаше най-вече спално бельо и покривки, но накрая извади късмет. Най-отдолу намери униформа – същата, каквато носеха сестрите. Грабна я и се шмугна зад ъгъла, за да се преоблече.