Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Бавачката на ангели [bg]
Бавачката на ангели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Бавачката на ангели [bg]

Электронная книга - «Бавачката на ангели [bg]». Краткое содержание книги:

Сега, когато скандинавската криминална литература твърдо се установи на върха на жанра, става ясно, че Хенинг Манкел и Стиг Ларшон са две утвърдени, но не останали без конкуренция имена. Третото, вече известно в цял свят, е Камила Лекберг, нашумяла гръмко в родната си Швеция и преведена на повечето езици. Тя има в портфолиото си седем романа, първия от които държите в ръка, а феноменалният й успех в родината е повторен навсякъде с триумфалното оглавяване на листите на най-продаваните книги. В англоговорещите страни я наричат „шведската Агата Кристи“, но това далеч не е цялата истина. Макар да разполагаме с провинциално селце (в каквото е родена и самата авторка) и с богат набор от заподозрени в едно отвратително убийство, и макар фабулата да е изпипана с майсторството на английската крими-кралица, Лекберг е подчертано съвременна, модерна писателка и предоставя на вниманието ни един много точен, дори задълбочен разрез на днешното шведско общество. „Бавачката на ангели“ е осмият роман от поредицата за Патрик и Ерика. Още един завладяващ психологически трилър, в който миналото застига настоящето. През 1908 г. арестуват „бавачката на ангели“, която убива поверените й нежелани от родителите си деца, превръщайки ги в ангели. Бавачката и мъжа й са екзекутирани, оцелява само истинската им дъщеря Дагмар. През 1974 г. едно семейство с четири деца мистериозно изчезва от острова, на който държи интернат. Оцелява само едногодишната им дъщеря Ева. Години по-късно, вече в наше време, Ева се завръща заедно със съпруга си в къщата на острова, където някой се опитва да ги убие. Сега вече се намесват Патрик Хедстрьом и колегите му. И много активно Ерика Фалк. За да открият трагичната история на един род, в която са замесени и исторически личности като Херман Гьоринг и съпругата му Карин, а подготвяната терористична атака сякаш предсказва бомбения атентат в Осло, извършен година след излизането на романа. Очаквайте деветия роман за Патрик и Ерика „Укротителят на лъвове“.
1 ... 68 69 70 71 72 73 74 75 76 ... 158
Перейти на страницу:

– Окей. Горе-долу каквото очаквах. Ами куршумът?

– Вчера Турбьорн го е пратил на свой приятел, специалист по оръжията. Той е направил бърз анализ, но за съжаление, няма съвпадение с куршуми от други неразрешени случаи.

– Струваше си да опитаме – каза Патрик.

– Е, да. Иначе човекът е установил, че куршумът е деветмилиметров.

– Деветмилиметров? Това не стеснява особено броя на възможните оръжия.

Патрик се отпусна на стола.

– Така е, но Турбьорн каза, че по повърхността е имало ясни бразди, така че неговият човек ще огледа куршума по-подробно и ще види дали може да определи от какво оръжие е изстрелян. А ако открием оръжието на престъплението, ще можем да го сравним с куршума.

– Да, остава само малката подробност по намирането на оръжието – каза Патрик и погледна Йоста замислено. – Колко внимателно претърсихте къщата и околността?

– Имаш предвид през седемдесет и четвърта?

Патрик кимна.

– Направихме всичко, което можахме – каза Йоста. – Разполагахме с малко хора, но все пак внимателно обходихме острова. Ако някъде имаше захвърлено оръжие, щяхме да го намерим.

– Сигурно е на дъното на морето – каза Патрик.

– Вероятно си прав. Между другото, започнах да звъня на учениците от интерната, но засега без резултат. Доста от тях не си вдигат телефона, но това не е изненадващо, все пак са празници и може да са заминали някъде.

– Във всеки случай е добре, че си се захванал с това – каза Патрик и прокара ръка през косата си. – Ако попаднеш на хора, с които си струва да поговорим, ще проверим дали е възможно да отидем да се срещнем с тях.

– На практика са разпръснати из цяла Швеция – каза Йоста. – Доста ще трябва да попътуваме, ако искаме да говорим с тях лице в лице.

– Ще го обсъдим, когато видим за колко души става въпрос.

Патрик се изправи и тръгна към вратата.

– Ще посетим ли Леон Кройц след обяд? Той поне ни е наблизо.

– Да, чудесно. Да се надяваме, че разговорът ще е по-плодотворен от вчерашния. Юсеф беше точно толкова необщителен, колкото си го спомням.

– Да, трябва да му вадиш думите с ченгел. А и онзи Севастиан не изглеждаше особено надежден тип – каза Патрик на излизане от стаята.

Йоста се обърна и събра сили, за да набере поредния номер. По някаква причина мразеше да говори по телефона и ако не ставаше дума за Ева, би направил всичко, за да прехвърли неприятната задача на другиго. Радваше се, че Ерика ще поеме част от обажданията.

– Йоста? Ела за малко – провикна се Патрик.

В коридора стоеше Мортен Старк. На лицето му бе изписана мрачна решителност, а в ръка държеше найлонов плик, в която имаше нещо, което приличаше на картичка.

– Мортен има да ни покаже нещо – каза Патрик.

– Сложих я в плика възможно най-бързо – каза Мортен. – Но все пак първо я взех в ръце, така че може да съм унищожил част от следите.

– Добре си се сетил – успокои го Патрик.

Йоста погледна картичката през найлона. Беше съвсем обикновена, със снимка на сладко коте отпред. Той я обърна и прочете краткото послание от другата страна.

– Какво, по дяволите? – избухна веднага след това.

– Изглежда „Й“ започва да показва истинското си лице – каза Патрик. – Това без съмнение е смъртна заплаха.

14

Болница „Лонгбру“, 1925

Сигурно беше станало недоразумение. Или пък вината беше на онази ужасна жена. Но Дагмар можеше да му помогне. Каквото и да се бе случило, нещата щяха да се подредят веднага щом двамата с Херман се съберяха отново.

Беше оставила момичето в една сладкарница в града, така че нямаше какво да я мисли. Ако някой я попиташе какво прави там сама, Лаура щеше да каже, че мама просто е отишла до тоалетната.

Дагмар огледа сградата. Не ѝ беше трудно да я намери. Спря няколко души, за да ги пита за посоката, и накрая попадна на една жена, която ѝ обясни точно как да стигне до болницата. Сега големият проблем беше как да влезе. Около главния вход се въртяха доста хора от персонала и лесно можеха да я забележат. Обмисли дали да не се представи като госпожа Гьоринг, но ако Карин вече беше идвала на посещение, блъфът ѝ веднага щеше да бъде разкрит, а след това нямаше да ѝ се удаде втори шанс.

Внимавайки да не я видят от някой прозорец, тя се промъкна до задната страна на сградата. Там имаше врата, която приличаше на служебен вход. Дагмар се повъртя наоколо и видя жени на различна възраст, облечени в колосани униформи, да влизат и да излизат през вратата. Част от тях се спираха пред една кола вдясно и оставяха вътре мръсно пране. Изведнъж на Дагмар ѝ хрумна идея. Приближи се крадешком до колата, без да изпуска вратата от поглед, в случай че някой излезе оттам. Но вратата остана затворена и Дагмар бързо прерови прането в колата. В купа имаше най-вече спално бельо и покривки, но накрая извади късмет. Най-отдолу намери униформа – същата, каквато носеха сестрите. Грабна я и се шмугна зад ъгъла, за да се преоблече.

1 ... 68 69 70 71 72 73 74 75 76 ... 158
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)