Целувката на змията [bg]

— Остави го отзад да страда — каза Фрея. — Има много въпроси, на които трябва да отговори.

Ингрид отново се качи и измести седалката си напред, за да направи място на Фреди.

— Горкичкият!

— Не го съжалявай, Ингрид. Мама го прави достатъчно — каза Фрея. — Не му е нужно и нашето съжаление.

— Вярно е! — каза Ингрид. — Да ви покажа ли къщата на Мат? Може да ни закараш до там.

Фрея хвърли озадачен поглед на сестра си.

— Шегуваш ли се! Няма да го шпионираме. Държа се като идиот. Забрави го. Може би той ще те потърси. — Тя включи на първа скорост и отби по алеята, запътвайки се към магистралата, за да отбие на изток към Монтоук.

Ингрид тропна по пода с крак.

— Знам. Защо го казах изобщо? Така ми дойде. Не искам да имам нищо общо с него — гледаше тя надолу.

— Добре! — каза Фрея и стисна коляното на сестра си. Радваше се, че отново говорят на един език. Отдавна си беше мечтала за това. Беше хубаво отново да са заедно, да няма тайни от нея. Особено добре се чувстваше да бъде довереница на по-голямата си сестра. Беше различно! Ингрид винаги е била до нея и сега Фрея можеше да подкрепи сестра си, да се погрижи за нея и да й казва мили думи, както и да бъде строга, когато е нужно. Чувстваше се слаба, когато й се налагаше да поплаче на рамото на по-голямата си сестра и когато се оставяше в нежните й, сигурни ръце. Сега можеше да й предложи същото.

Фрея беше бясна на Мат, срамота! Как смее! Никой не трябва да наранява Ингрид; ужасяваше се само при мисълта. Как можеше да е такъв страхливец и да изпрати други полицаи да му свършат мръсната работа, да арестуват Фреди и да претърсят къщата. Негодник.

— Може би вината е моя — добави Ингрид. — Омагьосах го, но нямах такова намерение.

— Това беше само магия за хармония, Ингрид! — каза Фрея. — Няма нищо лошо в това. Беше за доброто на семейството. Хайде, стига. Ще говорим за това по-късно. Обещавам. Да се погрижим за Фреди.

— Добре — усмихна се тъжно тя на Фрея.

Слънцето залязваше и небето ставаше розово. Имаха нужда да напуснат Норт Хемптън. Фрея се задушаваше там. Майка й я задушаваше. Обвиненията й към Килиан бяха като шамар и тя още се чувстваше огорчена от това. Погледна Фреди в огледалото за обратно виждане. Той също изглеждаше мрачен.

Колата беше загряла и Фрея отвори прозореца, за да влезе въздух. Джоана я беше ядосала много. Отново погледна към Фреди в огледалото. Винаги изглеждаше толкова невинен; беше й трудно да помисли нещо лошо за него. Но трябваше да разбере дали това действително беше Фреди и какво беше намислил.

— Първо — каза тя — ти ме излъга. Каза ми, че никога не си напускал мотела, но аз те видях, когато изхвърлях боклука от бара. Видях те в задната уличка. Елфите също са те видели навън.

— Да — въздъхна Фреди. — Аз бях. Излизал съм само два пъти от мотела и само когато се стъмни. С елфите сте ме видели в някоя от тези вечери. Виж, ако ми позволиш да говоря за това, много съм влюбен в Хили Лиман…

— Зная това — прекъсна го Фрея.

— Коя е Хили Лиман? — попита Ингрид.

Фреди си пое дълбоко дъх.